III. ПРИ  СЛАВЯНИТЕ

21.

Той [Ибн Фадлан] продължи разказа си:

Аз не видях между тях [нито един човек] да се изчервява, но повечето са болни. В нея [в страната] те в по-голямата част от случаите умират от болки в стомаха, дори се стига и дотам, че това се случва и при кърмачетата.

И когато при тях умре мюсюлманин или когато почине съпругът на някоя жена хорезмийка, то те ги измиват според мюсюлманския обред, после ги карат на каруца - едвам-едвам, в ръцете им е поставено знаме, докато не достигнат мястото, в което ще ги закопаят. Като пристигнат там, те го свалят от талигата, поставят го на земятя, след това изкопават в тази линия гроб, правят и странична пещера и го погребват. Така те [жителите] постъпват със своите мъртъвци.

Жените не плачат за мъртъвците, но жителите мъже плачат за тях, идват в деня, когато е умрял, спират се на вратата на юртата му и крещят по най-ужасен начин, това е най-дивият плач, какъвто може да си представи човек.

Това са хора свободни. Когато се свърши с плача им, появяват се робите, носейки със себе си сплетени кожи, при което непрекъснато плачат, бият страните и задните си части с тези ремъци, докато на телата им не останат следи, подобни на следи от бич. Те [жителите] са длъжни да побият знаме на вратата на юртата му [на мъртвеца], донасят и оръжието му и го нареждат на гроба и не престават да плачат в продължение на две години. Когато двете години изтекат, те свалят знамето и отрязват кичур от косата си и роднините на мъртвеца се събират, канят на пир, чрез който се слага край на траура. Ако починалият има жена, тя се омъжва. Това става така, ако починалият е бил старейшина, а що се отнася до простолюдието, те извършват само някои отделни неща от този обред.

Царят на славяните трябва да плаща данък на царя на хазарите – от всеки дом в неговата държава – самурена кожа. И когато пристига кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царят излиза на кон и проверява това, каквото има в нея, и взема от него една десета част.

Ако ли пък пристигне царят на русите или друго подобно племе с робите си, то царят избира за себе си всеки десети.

Синът на царя на славяните се намира като заложник при царя на хазарите. И така до царя дошла вест за красотата на дъщерята на царя на славяните. И така той [царят на хазарите] изпратил сватове за нея, вследствие на което той се изказал против него и му отказал. Тогава изпратил [експедиция] и я взел със сила, макар че той бил евреин, а тя мюсюлманка. И така тя умряла, бидейки при него. Тогава той изпратил за втората му дъщеря. Веднага след като известието достигнало до царя на славяните, побързал да я омъжи за княза Аскал, намиращ се под негова власт, тъй като царят на славяните се страхувал, че и тя ще му бъде отнета насила, както това било сторено и със сестра й. И в действителност царят на славяните извикал секретаря си и му наредил да напише писмо на султана, в което го молел да му построи крепост, понеже се боял от хазарския цар.

Той [Ибн Фадлан] рече:

Един ден го попитах и му казах: "Държавата ти е обширна, паричните ти средства са в изобилие, доходите ти са многобройни, защо молиш султана да ти строи крепост с негови средства, които са безчет". Тогава той ми отговори: "Видях, че ислямската държава е преди другите и техните парични средства идват от напълно разрешени религиозни закони и легални източници. Обърнах се с молба за това и ако той поиска да построи крепост със свои средства, със сребро или злато, това няма да представлява за мен никаква трудност. И, право да си кажа, аз само исках да получа благословия за парите от повелителя на правоверните и го помолиха за това."

[Previous] [Next]
[Back to Index]