III. ПРИ  СЛАВЯНИТЕ

20.

Той [Ибн Фадлан] продължи:

Царят премина през водно пространство, наречено Халджа [1], до река, позната му под името Джаушиз, и остана около нея два месеца, после поиска отново да премине по вода и изпроводи при хора, познати под името Сауаз [2], за да тръгнат заедно с него. Те му отказаха и се разделиха на две групи, едната от някакъв си род, която като че имаше цар по име Уираг. А пък царят на българите изпратил при тях хора и рекъл: "Наистина Аллах е могъщ и велик и вече ме е облагодетелствал, като ми е дарил исляма и върховната власт на повелителя на правоверните, така че аз съм негов роб и това [дело] е възложено и който ми противоречи, то аз ще бъда принуден да го посрещна с меч. Другата група била с цар от някакво си племе, царят се наричал Аскал. Той [Аскал) бил в подчинение на цара на бългирате, но още не бил приел исляма. И така, когато той [царят на българите] му изпрати това послание, то те се уплашиха от неговото намерение и тръгнаха всички заедно с него [с Аскал] към река Джуашиз. Това беше река немного широка, ширината й бе 5 лакътя, а водата й стигаше до пъпа, а на места до ключицата, а в голямата си част дълбочината й достигаше човешки бой. Около нея имаше дървета, повечето от тях бяха хаданки (бели тополи – б. пр.) и други.

А недалеч от тях имаше широка степ, за която се споменаваше, че по големина зверовете в нея са по-малки от камилата, но по-големи от бика. Неговата глава [на звяра] приличаше на главата на бик, а опашката му – опашката на бик, тялото му – тяло на катър, а копитата му наподобяваха копитата на бик. В средата на главата му стърчеше рог – дебел и кръгъл; колкото се възвишаваше, ставаше все по-тънък и заприличваше на крайник на копие. От тях (от рогата) имаше с дължина от 5 до 3 лакътя, в съответствие с размера на животното – по-малко или по-голямо е то. То се храни с листата на дърветата, имаше много добра зеленина. Когато то (животното) види конник, насочва се срещу него, а ако ездачът е върху кон рисак, то конят, имащ добър тръс, тича и търси спасението си от него, като бяга презглава, а ако то догони конника, намушква го с рога си откъм гърба на неговия кон, след това го подхвърля във въздуха и го посреща и не престава да прави това, докато не го убие.

В действителност видях при царя три големи дълбоки паници, произведени от йеменски оникс, за които той ми съобщи, че са направени от рога именно на това животно. Някои от жителите на тази страна твърдят, че това е носорог.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. В предидущия текст разбрахме, че това не е река, а става въпрос за три езера.

2. При различни изтоковеди срещаме и имената на Сауан и Сауар.