IV. ПРИ  РУСИТЕ

22.

Той [Ибн Фадлан] каза:

Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил. Не съм виждал хора с по-съвършено телосложение от тяхното. Можеха да се оприличат с палми - с руси коси, с румени лица, с бели тела. Те не носят куртки, нито кафтани, но мъжете носят киси [1], с които те покриват едната си страна, при което едната им ръка остава навън.

Всеки един от тях носи със себе си брадва, меч и нож, при това той никога не се разделя с тях (това, което споменахме по-горе).

Мечовете им са плоски, с бразди по тях [за изтичане на кръвта], франкски [2] и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни.

А що се отнася до жените им, то на гърдите на всяка една от тях е прикрепена кутийка. А във всяка кутийка има пръстен от желязо, от сребро, от мед, от злато, в зависимост от паричните средства, с които разполага мъжът. Във всеки пръстен се намира нож, също прикрепен към гърдите – на шията на жените има няколко реда гердани от злато или сребро, тъй като след като човек притежава 10 000 дирхема, то той доставя на своята жена гердан в един ред, а ако пък владее 20 000 дирхема, то той й набавя гердан в два реда. По такъв начин всеки 10 000, които се прибавят към неговото състояние, означава увеличение на накитите на жена му с един гердан. Така че на шията на някои от тях висят много редове гердани. Най-хубавото оръжие при тях [русите] са зелените мъниста, направени от керамика, която намираме на корабите. Те [русите] сключват [търговски] договори за мънистата. Купуват едно и го нанизват като гердан за своите жени. Те са най-мръсните творения на Аллаха – те не се чистят от изпражненията, нито от пикочта, нито след полови сношения, но мият ръцете си след ядене. Те са като блуждаещи и слепи магарета.

Идват от страната си, привързват корабите си на Атил, а това е голяма река. На брега й строят просторни домове от дърво. В един такъв дом се събират 10 или 20 – по-малко или повече. Всеки от тях си има свое легло, на което той седи, а заедно с него са девойки красавици за търговците. И ето че един от тях се съвокувлява със своето момиче, а приятелят му го гледа. Понякога те се съединяват, цяла група от тях се намират в подобно положение, намират се един срещу друг, влиза търговецът, за да си купи от тях някоя мома, и ги сварва, съединил се с нея, и той, русинът, не я оставя, или пък частично удовлетворява своите потребности.

Те задължително всеки ден си мият лицата в тавите с най-мръсната вода, каквато може да има, и най-нечистата. Това става така: всяка утрин девойката носи вода в голямо ведро и го поднася на своя господин. Той измива в него ръцете, лицето и косите си. Мие ги, реше ги с гребен във ведрото. След това се секне и плюе в него и така не остава никаква мърсотия по него, но всичко остава във водата. Когато той свърши с тоалета си, девойката занася ведрото до седящия редом с него другар и той върши това, което е извършил предидущият. И тя продължава да носи ведрото от един на друг, докато не обходи така всички, намиращи се в дома, и всеки се секне, плюе и мие лицето и косите си в нея.

И само след като техните кораби пристигнат на това пристанище, всеки от тях излиза и носи със себе си хляб, месо, лук, мляко и набиз [вид напитка. - б. пр.] и така, докато не достигне до дълга, забита в земята греда, по която има изсечено лице, наподобяващо лице на човек, а около нея [парчета от дърво] с по-малки изображения, а зад тях стърчат високи трупи, забити в земята. И така той се приближава към голямото изображение, покланя му се и произнася следните слова: "О, господарю мой! Дойдох от далечна страна. С мен пристигнаха толкова и толкова девойки и толкова и толкова самурени кожи", и така, докато не изреди всички стоки, които е донесъл със себе си - "аз дойдох при теб с тези дарове" – след това оставя всичко, каквото носи със себе си, пред гредата - "искам да ми изпратиш търговец, притежаващ много пари и дирхеми, за да купи от мен всичко, каквото пожелая, и да не ми противоречи в нищо, за което му говоря". И след това си отива.

И все пак, ако продажбата бъде трудна за него и идването му се протака, то той отново пристъпва с подаръка – втори и трети, и ако му бъде трудно да получи това, което иска, той поднася подарък на всяко от по-малките изображения, моли и за ходатайство и ще каже: "Това са жени на нашия господар, неговите дъщери, неговите синове." И така той продължава да отправя молби към едно или друго изображение, да го моли и унизително да проси и да се кланя пред тях. Понякога продажбата се извършва много лесно, така че той продавал. Тогава той изрича: "Господарю мой, вече се изпълни това, което ми бе нужно, и трябва да го възнаградя!" И ето че той взема известен брой овце или рогат добитък, убива ги и раздава част от месото, а останалото го занася и хвърля пред голямата греда и пред малките, намиращи се около нея, и главите на рогатия добитък и на овцете на тези трупчета, забити в земята. Когато настъпи нощта, идват кучета и изяждат всичко. Говори този, който е сторил това: "Вече си доволен от мен, господарю мой, изяде моя дар."

И ако някой от тях се разболее, [те разгъват за него палатка] встрани от тях и го захвърлят там и го оставят в нея за известно време на хляб и вода, не се доближават до него, не разговарят с него, но го посещават всеки три дни, особено ако е бедняк или роб. Ако той оздравее и стане на крака, връща се при тях, ако ли пък умре, то те го изгарят. Ако той е бил роб, то те го оставят в такова положение, така че да бъде изяден от кучетата и хищните птици. Ако ли пък хванат крадеца или похитителя, завеждат го до дебелото дърво, завързват на шията му здраво въже и го окачват на него завинаги, докато се разпадне на части от ветровете и дъжда.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Киса - вид дрехи от вълнен плат, които са тъкани от бедуините. Представлява парче тъкан, обикновено от вълна, служещо едновременно и за покривало, и като покривка за постеля, и за плащ.

2. Франки - така са наричали арабите европейците до кръстносните походи. Европейци в широк смисъл на думата. Но тук трябва да се подразбира само франки, известни със своите мечове.