III. ПРИ СЛАВЯНИТЕ
19.
Още преди Такин ми беше разказвал, че в страната на царя съществува един мъж с доста огромно телосложение. И така, когато пристигнах в страната, попитах царя за него. Той ми разказа: "Да, той беше по-рано в нашата страна и умря. Той не беше от жителите на тази страна, не беше и жител на града. Историята му е следната. Няколко търговци излезли по река Атил, както обичайно правят това. Нивото на реката се повишило и водите й излезли от бреговете. Не бях успял да се опомня още през този уен, при мен се приближи тълпа от търговци, които ми казаха: "О, царю, следваше ни човек по водата и ако той е от народ, близък до нашия [1], не му остава нищо друго, освен да се пресели."
И така тръгнах, яздейки редом с него, яздихме, докато достигнахме до реката. Аз бях съвсем близо до този човек. Вглеждах се в него и го измервах мислено с моите педи – общо 12 педи. Главата му по размери приличаше на най-големия котел, какъвто можеше да се намери, и носът му беше по-голям от педя, а двете му очи бяха огромни, а пръстите му – всеки по-голям от педя. От вида му бях обхванат от страх, от какъвто бяха обладани и другите хора. Ние започнахме да говорим с него, а той не ни отоваряше [нищо], само ни гледаше.
Преведох го до моето местопребиваване и написах до жителите на Уису - те се намираха на разстояние 3 месеца от нас – питайки за него. Те ми отвърнаха, като ме уведомиха, че този човек е от Яджудж и Мадждудж [2] – а те отстоят от нас на 3 месеца път, между нас и тях има море, на брега на което те действително фигурират (се намират), и те, подобно на добитък, се съвокувляват един с друг. Аллах могъщият и великият изкарва всеки ден за тях риба от морето и ето, идва един от тях и с нож в ръката отрязва си от нея толкова, колкото е нужно за него и за семейството му. Ако той вземе повече [от това количество], което би го задоволило, то ще го заболи стомахът, такава участ ще сполети и всеки от членовете на семейството му, а понякога се случва да умре той или всички те да умрат.
Когато те вземат от нея [от рибата] това, което им е нужно, тя се преобръща и се връща в морето и така те всеки ден живеят.
А между нас и между тях се намира море от едната страна, обкръжават ги планини от другата страна, а също и преграда (стена), която е поставена между тях, както и врата, през която обикновено излизат. А когато Аллах могъщият и великият поиска да ги изведе в обитаеми земи, то той премества преградата за тях и пресушава морето и притокът на риба, идваща до тях, прекъсва."
Той [Ибн Фадлан] каза:
Тогава аз го попитах [царя] за този човек и той ми отговори: "Той живя при мен известно време. Биваше и така: не погледнеше ли към него момчето, то умираше, а бременната изхвърляше плода си. Биваше и така, ако той завладее човек, стиска го с двете со ръце, докато не го удуши. Когато аз видях това, окачих го на високо дърво, стоя там, докато издъхна. Ако ти искаш да погледаш костите и главата му, аз ще дойда с теб, за да ги зърнеш." Аз отговорих: "Кълна се в името на Аллаха, много искам." И той тръгна с мен, яздейки на кон, към голямата гора, в която имаше грамадни дървета. Той беше се разложил на дървото... главата му беше под дървото, видях, че главата на този човек наподобяваше голяма каца, ребрата му приличаха на големи сухи клони на палма. Така изглеждаха и пищялките му, както и лактовите му кости. Аз бях изумен от гледката и се отдалечих.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. В друг ръкопис написаното може да се преведе: приближаващ се към нас.
2. Става въпрос за библиейските легендарни народи Гог и Магог, за тях в мюсюлманските сказания поше, че са били победени от Ал. Македонски, който бил построил огромна стена за предпазване на културния свят от нашестието им. Тази преграда щяла да бъде разрушена в деня на Страшния съд.