III. ПРИ  СЛАВЯНИТЕ

18.

И ако те са на път и някой от тях иска да се изпикае и когато той има и носи оръжие със себе си, те го ограбват, вземат дрeхите му и всичко, което носи със себе си. Такъв е обичаят им. А който снеме оръжието си и го остави пред себе си и тогава може да се облекчи, те не му пречат.

Мъжете и жените влизат в реката, къпят се заедно голи и по никакъв начин не извършват прелюбодеяние, а за това няма и възможност. А който си позволи да блудства, независимо кой е той, оковават го с 4 железа [като палешници], завързват към тях и двете му ръце и двата му крака, а след това ги разсичат с топор, започвайки от тила и стигайки до бедрата му. Също така постъпват, ако провинилата се е жена. След това закачват всяко парче от него или от нея на едно дърво. Употребих и положих всичките си усилия в старания жените да се закриват от мъжете, но не успях да ги вкарам в пътя. Те убиват крадеца по същия начин, както убиват и прелюбодееца.

В горите им има много мед в жилищата на пчелите, които те [жителите] знаят и ходят да го търсят и събират. Понякога ги [жителите] нападат хора, които са от числото на техните врагове и ги убиват. Те имат много търговци, които се насочват към земята на тюрките, при което докарват овци в страната, наречена Вису, а носят със себе си и самури и черни лисици.

Видяхме в жителите на един техен "дом" [1] на брой 5000 души жени и мъже, приели вече исляма, които са известни с името Ал-Баранджар [2]. За тях била построена джамия от дърво да се молят в нея. Те не умеят да четат, така че тълпата повтаря и прави това, което правят другите, в случая повтарят молитвите им. В действителност под мое ръководство един човек прие исляма. Казваше се Талут. И така аз го кръстих Абдуллах. Каза ми: "Искам да ма назовеш с твоето собствено име Мохамед." Така и направих. И те приеха исляма – неговата жена и децата им, и всички те започнаха да се наричат Мохамед [3]. Научих ги как да произнасят "Хвала на Аллаха" и изричат: "Той, Аллах, е единствен"+, и радостта му от тези две сури беше по-голяма, отколкото радостта му, ако той бе станал цар на славяните.

И когато ние пристигнахме при царя, намерихме го, че [той]  е спрял за отдих и временен престой в така наречената Халджа, всъщност тази местност бе разположена между 3 езера – 2 големи и 1 малко, и между всяко от всички тях [езерата] нямаше нито едно, на което можеше да се достигне дъното. Между това място и между огромната река, течаща към страната на Хазарите, известна с името Атил, разстоянието беше около фарсах. И така покрай тази река се намираше пазарището, което става по всяко време и там се продават много полезни стоки [4] с голяма стойност.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Жителите на дома "домочадие", израз употребен и в Корана (Сура 33), водещ към голямата литература, имащ предвид семейството на пророка Мохамед. Шиите, привържениците им илидите включват в това понятие Фатима Али и техните потомци. Сунитите пък разбират под това понятие всички жени и деца на Мохамед, присъединявайки към тях и Али като техен зет. В случая съвсем невероятно е 5000 души да живеят в един дом.

2. Много вероятно това да е названието на даден род.

3. Тъй като жените не могат да се казват Мохамед, то това име може да се възприеме като родово прозвище. Трябва да отбележа още, че малкото име на Ибн фадлан е Ахмед, а не Мохамед. Но двете имена са много близки помежду си и понякога се заменят едно с друго. В крайна сметка и двете произлизат от един и същ корен "хамаса" - хваля, възхвалявам". "Ахмед" означава "похвален", а "Мохамед" - "възхвалявам".

4. Употребената дума включва в себе си оръдия на труда, мебели и всички домашни потреби.