III. ПРИ СЛАВЯНИТЕ
14.
Когато бяхме при царя на славяните, към които се бяхме запътили, намиращ се на разстояние 2 дни и 1 нощ път, той изпрати да ни посрещнат негови васали заедно с децата и братята им. Те ни посрещнаха с хляб, месо и просо и тръгнаха с нас.
Когато бяхме на разстояние 2 фарсаха [1 фарсах=5760 м] той сам ни посрещна. Когато ни съзря, слезе от коня, поклони се и благодари на Аллаха великия и могъщия. В ръкава му повидимому имаше дирхами, които той разпръсна върху нас. Разпъна за нас юрти, в които отседнахме.
Пристигането ни при него беше в ден неделя, когато беше изминала 12-ата нощ от месец мухаррам, година триста и десета [1], а разстоянието от Ал-Джурджания до него беше 70 дни. Ние останахме в юртите от неделя до сряда. Те бяха определени специално за нас. Чакахме, докато се събраха царете, предводителите на неговата страна, за да присъстват на четенето на писмото на халифа. Когато настъпи четвъртък и те се събраха и разгънаха двете знамена, които бяха с нас, оседлахме един кон, доставен за нега, облякохме царя в черно и му нахлупихме чалма. Тогава извадих и писмото на халифа и му казах: "Никак не ни подобава да седим, когато се чете писмото [това писмо]." И той се изправи на крака - той самият, а също така и присъстващите там знатни личности от жителите на държавата му. Той беше пълен човек и шкембелия. Тогава чак започнах да чета, прочетах началото на писмото и когато стигнах до изречението: "Аз те приветствам и ти желая мир на теб и на войнството ти и обръщайки се към теб прославям Аллаха, освен него не съществува друг бог", аз добавих: "Отговори с пожелание за мир, повелителю на правоверните." Той отвърна, отговориха и всички в хор. Преводачът непрекъснато ни превеждаше дума по дума. Когато ние свършихме, те в един глас възкликнаха: "Аллах е велик!" Възгласът им беше толкова силен, че чак земята се разтресе. След това им прочетох и писмото на везира Хамид бну-л-Аббас. В това време царят стоеше прав. После го поканих да седне и докато четях писмото от Надир ал-Хурами, той седеше. Когато завърших четенето, неговите спътници разхвърляха пред нас множество дирхеми. Подир това аз извадих подаръците, които се състояха от благовония, дрехи, бисери и маргарит за жена му, непрекъснато вадех пред него и пред нея вещите една подир друга, докато не изчерпахме донесеното. Сетне облякох жена му в почетен халат в присъствието на хората около нас. По това време тя седеше редом с тях. Такъв бе законът и обичаят им. Когато я премених в почетния халат, жените изсипаха върху й дирхеми, а ние се отдръпнахме. Като мина известно време, той изпрати да ни повикат, ние влязахме при него, в юртата му. Царете бяха наредени от дясната му страна, а нас покани да седнем отляво. По същото време синовете му бяха приседнали пред него. Самият той беше на трона, покрит с византийски брокат. Повели да бъде подадена и трапезата с ястията. Когато я сложиха, на нея имаше само печено месо. Той първи започна, взе нож и отряза парче, изяде го и после второ и трето. След това отдели един къс и го подаде на Саусан - пратеника, и когато той го пое, тутакси беше донесена малка масичка и сложена пред него. Такова е правилото, никой не протяга сам ръка към яденето, докато царят сам не му го предостави и му се донася маса. После и на мен подаде месо, донесена ми бе и масичка, тази церемония се възпроизведе по отношение на царя, намиращ се от дясната му страна, и му бе донесена масичка, след това на IV цар, бе подадено на децата му и на тях бяха донесени масички. Ние се хранихме всеки на своята маса, не бяхме сътрапезници с никой от присъстващите. Никой, освен самия цар, не вземаше нищо от масата му, а когато той [царят] приключи с храненето, всеки един от останалите вземаше и отнасяше в жилището си остатъците от храната. Докато се хранехме, царят нареди да ни поднесат напитка от мед [медовина], по тяхному тя се наричаше "ас-суджув", приготвена същия ден или същата нощ. Изпи една чаша, стана, като се изправи в цял ръст, ни каза: "В това се състои моята веселба [веселие] и почит за повелителя на правоверните, нека Аллах да продължи престоя му на този свят." С него станаха и четиримата царе и челядта му, последвахме ги и ние, поклонихме се три пъти и се отдалечихме.
До нашето идване на минбара му вече оповестяваха неговата хутба: "О, Аллах! Запази в благоденствие цар Балтауар - царя на българите." Аз му отвърнах: "Наистина, царю, това е Аллах, и от минбара не назовават с този титул никого освен него, великия и могъщия. Това е твоят господар, повелителят на правоверните, който получи удовлеторение сам за себе си. Щото от този минбар го провъзгласяваха на Изток и на Запад: "О, Аллах! Запази твоя роб и твоя заместник на земята, твоя халиф Джаафар имам ал-Муктадир би-лах - повелителя на правоверните. Така са постъпвали и прадедите му [също халифи]. Казал е пророкът: нека Аллах го благослови и да го спаси. Не ме възхвалявайте без мярка, както християните са възхвалявали Исус – сина на Мария, наистина аз съм роб на Аллаха и негов пророк." Аз изрекох: "Джаафар." Той отвърна: "Дали подобава да се наричам с неговото име?"... Отговорих: "Да." Той продължи: "Аз вече се именувах "Джаафар", а името на баща ми е Абдулла, така че дай разпорежданията си на царя и по-точно на неговия проповедник: "О, Аллах! Продължи дните на твоя роб Джаафар, син на Абуула, повелителя на емира на българите, поданик на повелителя на правоверните."
[Previous] [Next]
[Back to Index]