II. НЕАРАБИ  И  ТЮРКИ

13.

Ние се пазехме, бяхме много внимателни, защото това бяха най-лошите тюрки и най-мръсните, които бяхме срещали, и повече от всички връхлитаха и бяха настроени и имаха склонност и разположение към убийства. Някой от тях среща случайно на пътя човек, отсича му главата, взема я със себе си, а трупа му изоставя. Те бръснат брадите си и ядат въшки, когато ги намерят в гънките на дрехите си. Ровят дори и по шевовете на куртките си и ги изгризват, захапват със зъбите си направо оттам. Фактически с нас беше един от тях, приел вече исляма, който ни прислужва ше. Веднъж той съзря въшка на дрехата си, размаза я с нокътя си и след това я изяде.

Той [Ибн Фадлан] каза: "Ето едно мнение, което е в разрез с истината, всеки един от тях изрязва парче дърво, наподобяващо венче и си го слага на врата и ако поиска да тръгне да пътешества или пък срещне по пътя си враг, то той го целува [парчето дърво], поклонява му се и започва да мълви: "О, Господи, направи за мен това и това." Обърнах се към преводача: "Попитай който и да е от тях какво обяснение ще даде на всичко това и защо се обръща с тези думи към своя Бог?" Той ми отговори: "Защото самият аз съм произлязъл от същото и за себе си не мога да намеря друг създател и творец освен него."

От тях има люде, които твърдят, че налице са 12 божества: специално за зимата си има божество, лятото си има свое, дъждът, вятърът притежават отделно божество, дърветата, хората, животните, дори и водата съпътства друго божество, за нощта, за деня, за смъртта и за земята си имат отделен бог, намиращ се на небето и който е най-главният от всички останали и само той може да се обедини с тях [с останалите богове]. Те са съгласно помежду си и всеки един от тях одобрява действията на своя колега (другар по съдба). Аллах е най-велик, той стои най-високо и е над приказките на нечестивците, неверниците и грешниците.

Той [Ибн Фадлан] ни уведоми: "Видяхме, че една група хора се прекланя пред змиите, друга обожествява рибите, трета въздига в култ жеравите. Дочух, че някога те са воювали с народ, враждуващ с тях, и че враговете са обърнали башкирците в бягство, а жеравите са крещели подире им [подир враговете]. Те са се изплашили и сами били принудени да бягат, след като са накарали башкирците да бягат. И затова башкирците почитат жеравите и дават следното обяснение: "Именно жеравите са нашият бог, защото като го видяха, враговете ни хукнаха да бягат и именно те са достойни да им се кланяме."

Той [Ибн Фадлан] продължи разказа си: "И така, отправихме се към страната на тези хора, преминахме през река Гимирсан [Джирмишан], после през р. Уран сетне през р. Урем, подир това по р. Баянах [Маяна], продължихме по р. Удга, а след това по р. Джауаншин [Актай]. Разстоянието от една до друга, за която споменах - беше 2, 3 или 4 дни, в зависимост от случая по-малко или повече.

[Previous] [Next]
[Back to Index]