Make your own free website on Tripod.com
Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България

II. НЕАРАБИ  И  ТЮРКИ

11.

После се отправихме на път и така, докато не стигнахме до река Багнади [1]. Хората извадиха пътните си  мехове, направени от камилска кожа. Разстлаха ги – те бяха за специално обзавеждане, взети от кожите от самките на тюркските камили. Тъй като бяха кръгли, кухината им запълваха, докато тези мехове не се надуеха. След това натъпкваха в тях дрехи и други домашни вещи и когато те се изпълваха до краен предел, върху всеки [пътен чувал] можеше да седнат група от 5, 6, 4 - повече или по-малко души. Вземаха в ръцете си пръти от хаданк [бяла топола], държаха ги като весла, непрекъснато удряха с тях, а водата влачеше пътните им чували и те се въртяха, докато не се наместваха и си проправяха път. Що се отнася до конете и камилите, то на тях им подвикваха, докато не се впуснеха да плуват по течението.

Необходимо бе и отряд бойци, имащи оръжие, също да преплуват, преди това да е сторил някой от кервана. Те бяха авангардът - предният пост на хората, идващи подире им, за да ги защитят при случай от башкирците, да не би башкирците да ги завземат, докато те преминават реката. И така ние пресякохме Багнади по начин, който подробно ви описахме. След това се насочихме да преминем през друга река, познака под името Джам [2], също така върху пътните мехове, прекосихме Джахаш, след нея Азал, а подир нея Ардан,сепне Уариш, после Ахти и най-накрая Уатба а това са все големи реки.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Става дума за р. Четан, извираща от Мугъджар.

2. Река Емба.