Make your own free website on Tripod.com
Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България

II. НЕАРАБИ  И  ТЮРКИ

12.

Пристигнахме след всичко това при печенезите и ето те спряха при вода, наподобяваща море и неподвижна [1]. Печенезите са силно изявени брюнети с напълно обръснати бради, и са по-бедни в сравнение с гузите. Виждал съм гузи, притежаващи по десет хиляди коне и сто хиляди овце. Най-често овцете пасат по снега, като го разбиват с копитата си за да търсят трева. Ако не намерят такава, ядат сняг и от това прибавят доста към теглото си, опашките им се влачат по земята. А през лятото, когато пасат трева, слабеят. При печенезите останахме един ден, след това се отправихме по река Джайх [2], а това е най-голямата река, която сме виждали досега, най-огромната и с най-силното течение. И с очите си видях пътен чувал, който се прекатурна в нея, и тези, които бяха върху него, потънаха. Издавиха се много хора, камили и коне. Много трудно и с прекомерни усилия преминахме през нея.

Пътувахме няколко дни, преплувахме през реките Джаха, от нея минахме по р. Азхан, след това през Баджа, сетне през Самур, подир това през Кабал, после през Сух и най-накрая, като преминахме и р. Канджалу, пристигнахме в страната на един тюркски народ, така наречените "Ал-Башгард" (башкири).

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Това най-вероятно е Индерското езеро.

2. Най-вероятно река Урал.