Make your own free website on Tripod.com
Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България

II. НЕАРАБИ  И  ТЮРКИ

10.

Тогава те вземат конете му и ги убиват. Разпъват ги на самия гроб. След ден или два старецът пристига при тях с думите: "Видях еди-кой си и еди-кой си да казва: "Съобщи на домашните и на приятелите ми, че вече ги настигнах. Догоних тези, които бяха преди мен, че се успокоих от умората."

Той [Ибн Фадлан] продължи разказа си:

Всички тюрки скубят брадите си, с изключение на мустаците. Възмомно е да съм видял грохнал старик от техните среди, който си беше оскубал брадата и беше оставил малък кичур под брадичката си, самият той беше облечен в шуба и ако видиш този човек отдалеч, ще сметнеш, че насреща ти върви козел.

Царят на тюрките-гузи се нарича Ябгу, или по-точно това е название, и всеки, който е цар на това племе, се нарича така, а неговият заместник – Кударкин. И така всеки, който замества техните главатари, е назоваван Кударкин.

Когато напуснахме областта, населена от тези тюрки, отбихме се при командващия на войските им по име Атрак, сина на Катаг-хан. Той разтъна за нас тюркски шатри и отседнахме при него. [Той] имаше огромна челяд, свита и големи къщи. Той ни докара овце, доведоха и коне, за да ни заколят някоя и друга овца и да пояздим при желание. Покани цялото си домочадие, синовете на чичо си и закла за нас много овце.

Преди това го бяхме надарили богато и пребогато с дрехи, надонесли му бяхме стафиди, орехи, пипер и просо. Видях и жена му, която беше жена на баща му. Тя взе месо и мляко и други неща, които ние добавихме към това. Излезе от дома си и тръгна към пустинята, изрови яма, зарови всичко в нея и мълвеше някакви слова. Попитах преводача: "Какво говори тя?" Той отвърна: "Тя обяснява, че това са дарове за Катаг-хан, бащата на Атрак, които са му донесени от арабите." Когато настъпи нощта, аз влязох при преводача, който седеше в юртата си. Там беше и писмото на Надир ал-Хурама, в което той му предлагаше [на преводача] да приеме исляма, насърчаваше го и му праща 50 динара и още много мусайбийски динари с тях, три мускалчета мускус [1], червени кожи, 2 връхни дрехи от Мару [ние ги скрихме и двете]. За него бяха пратени две куртки [сака] и високи ботуши от червена кожа. Там имаше и две роби от сърма и коприна. Подаръците за него му ги връчихме, на жена му дадохме покривало, спускащо се от главата до петите, и пръстен.

Прочетох му писмото, а той се обърна към преводача: "Нищо няма да ви казвам, докато не се върнете. Ще напиша на султана за това, което реша." Той свали от себе си брокатената дреха, за да облече подарената му, за която го бяхме осведимили. Видях куртката [2] и броката под нея, който се разкъсваше от пропитата в него мръсотия (такъв беше при тях принципът – да не свалят дрехата, докато тя сама не се разкъса на парчета). Той изскуба цялата си брада и мустаци и заприлича на евнух. Разбрах, че тюрките го смягаха за най-изкусния и способен ездач между тях. И наистина, веднъж го видях, когато яздеше до тях, седнал на коня си, на рамото му кацна гъска. Той обтегна лъка си, а конят му летеше и той улучи гъската точно между двете очи. И тя вече лежеше в краката на коня му.

* * *

И така през един от тези дни той изпрати да извикат приближените до него придружителп, а именно Тархан и Янал и сина на Джабха и Баглиз. Тархан беше най-благородният от тях и най-уважаваният. Беше куц, сляп и с една ръка. Атрак им казал: "Вярно е, че това са пратениците на царя на арабите до моя сват Ал-Муш, сина на Шалки [Ал-Хасан бну Балтауар], и не би било добре, ако ги пусна да си ходят, без да се посъветвам с вас." Тогава Тархан заяви: "За такава работа досега нито сме чували, нито пък сме виждали. Край нас не са преминавали никакви пратеници на никакъв цар, става въпрос за времето, откогато съществуваме ние и нашите бащи." А какво да си помисля, освен че този султан ни е устроил някаква клопка, това ще да е някаква хитрост и той насочва тези хора към хазарите, за да ги вдигне на война срещу нас. Не! Няма да приемем това, което носят. На мнение съм Тархан да ги нареже на половини тези пратеници и да вземем от тях това, което носят."

Друг пък се провикна: "Не! Но ще вземем от тях всичко, което носят. Ще ги оставим голи и да се връщат там, откъдето са дошъл!" А трети добави: "Не! При царя на хазарите има наши пленници. Така че ще ги изпратим тези тук, за да освободим наши от него." И така продължиха да спорят помежду си по този въпрос седем дни, а ние се намирахме в положение на косъм от смъртта, докато те не обединиха мнението си, за да ни пуснат да минем. Поднесохме в дар на Тархан кафтан от Мару, два отрязъка (две парчета плат) от материята пай-баф, а на всеки един от неговите спътници дадохме по куртка, а също така и на Янал. Снабдихме ги още с пипер, просо и пипки хляб. След това те си тръгнаха.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Мускус - силно миризливо вещество, което се получава от семенните жлези на елен, живеещ в Централна Азия.

2. Куртка - тази дреха гузите обличат на голо.