Част II
Втора Българска държава

5.
 

Причината за перманентната руска агресия е, че българите държат ключа към Азия. Те са главната пречка през руската експанзия. Затова руските царе избират тактиката на постоянни войни (25 след падането под татарско иго), които да изтощят съседите и накрая да ги смачкат, както прави Иван IV. С падането на Казанската държава се отваря пътят за руските войски и те уголемяват Русия пет пъти по времето на Иван IV.

Едновременно с това Русия се е нуждаела от България на Дунав и България на Волга. Какво е дала втората? Волжска България спасява Русия от глад два пъти, доставя й стоки, а нейните аристократи поставят началото на аристокрацията в Москва и Киев. Както ще видим от списъка, събран от професор Алфред Халиков, ведущите хoра, като се започне от рода Романови, Борис Годунов, Пушкин, Тургенев и пр., са родове, чието начало тръгва от България на Волга.

Голямото преселване на български аристократи към руските градове започва с падането на България под татарско иго. Преди тях, в средата на XIII в., са се заселили Гаврил Ратша, родоначалника на фамилиите Самбурови, Пушкини и др.; Гланд Камбил - Шереметиеви; Романови, Сухово-Кобилини и др., които са участвали в Чудската битка и са предотвратили настъплението на татарите към Европа.

Волжска България 50 години се съпротивлява на татарите, често пъти и с помощта на руските царе. Тогава българските феодали се преселват главно в Новгородското княжество, където Александър Невски с хитри политически ходове е избегнал татарското нашествие. Голяма част от българските принцове, сред които Атун, Арбаут, Огар и др., вземат участие в Невската битка.

През 1277-1278 г. татарите, с помощта на ростовския Княз Фьодор Черни, потушават последното българско въстание. В качеството на откуп 30 български града, в това число и Казан, са дадени на руския княз. Тогава в Русия се заселва и фамилията Державини.

Когато през 30-40 години на XIV в. Златната орда достига апогея си и централизираната власт се засилва, към Иван Калита тръгват тюркоезични феодали, чиито имения са отнети и дадени на кримските князе. Земя в Русия получават Веляминови, Аксакови, Годунови и др. Обще 500 български князе са се заселили в Русия.
 

Българските аристократи постъпват на отговорни държавни служби. Беклемешев е посланик в Крим, Карачаров - в Рим, Бахтияров - в Полша и Литва, Шепефетдинови - в Полша, Дания, Швеция, Агашев - в Англия, Шарапов - в Персия и т.н.

В Москва, Нижни Новгород, Рязан българските търговци имат магазини и домове, където остават. Известната улица "Арбат" в Москва е българска.

В кратък списък представяме най-известните родове.
 
 

Аксакови писатели, публицисти, учени. Родоначалник на фамилията Иван Аксак ("аксак" - куц, тюрска дума)
Аслановичеви в полския двор от тази фамилия е бил кралският секретар
Ахматови военни моряци, прокурор от Синода
Баранови военни, учени, дипломати
Барановски полонизирано име на Баранови. През 1774 г. последният защитник на Варшава е полк. Мустафа.
Батурини родът произлиза от принц Батур. Потомците му били боляри при Петър I (от бълг. "батур" - богатир).
Бахтеярови от княз Бахтеяр и синовете му Дивей, Еналей, Челибей. През XVI в. те се покръстват и се именуват князе Приимкови.
Беклешеви от Беклеш, син на Мохамед Българина, който разпространявал исляма през XIII в. в Мещер, а сетне приел християнството. Сподвижници на Петър I, военни моряци, сенатори, губернатори (от тюрко-бълг. "беклюше" - извършващ арести).
Болтини роднини на А.С. Пушкин.
Булатови декабристи, учени, военни, генерал-губернатор на Сибир (от тюрк. "булат" - стомана).
Булгакови писатели, учени, воини, философи (от тюрк. "булгак" - горд човек). Булгарин - писател от XIX в.
Бунин И.А. писател, лауреат на Нобелова награда. От същия род - държавници, учени, писатели. Родоначалник на фамилията е Прокуд Михайлович, чийто дядо е напуснал ордата през XV в. и преминал на служба при руснаците.
Бухарин учени, държавници и политически дейци. Фамилията тръгва от Тимофей Григориевич Бухара.
Гогол тюрко-българска фамилия (от "гогул" - синя птица)
Годунов Борис руски цар. От княз Чети, напуснал Златната орда през 1330 г. Присъединил се към Иван Калита - руски васал на татарите (от тюрк. дума "годун" - глупав човек).
Гаршин В.М. писател
Голицин В.В. претендент за руския трон през XVII в., князе, учени, държавници.
Горчакови князе, дворяни (от тюрк. "курчак" - кукла)
Давидови индустриалци в Урал, дипломати, декабристи, академици (от "дауд", арабизирана и тюрцизирана форма на еврейското име Давид, т.е. любим, любящ).
Державин Г.Р. велик руски мислител. От Ибрахим Держава, преминал на руска служба при Великия княз Василий Василиевич.
Елцин дворяни от XVI-XVII в. (от тюрк. "елчъ" - вестник; в този контекст Борис от "барс").
Ермолови генерал Ермолов Александър Петрович - герой от войната през 1812 г.; Ермолова Мария Николаевна (1853-1928 г.) - велика руска актриса. От принц Арслан Ермола, през 1506 г. преминал на руска служба.
Жданови от тюрко-персийската дума "ждан" - религиозен фанатик, страстен любовник.
Зубови князе. От Емир Гата, български княз, приел християнството през 1237 г.
Измайлови държавници, военни, учени, писатели. От княз Измаил, преминал на руска служба през XV в.
Калитини дворяни (от тюрк. "калита" - чувал)
Карамзин Н.М. велик руски писател и историк, основател на Харковския университет. От Кара Мурза, татарски принц, преминал на руска служба (тюрк. "кара" - черен, "мурза" - княз).
Корсакови Римски-Корсаков - велик музикант. Фамилията е излязла от Златната орда в Литва през XIV в. (от тюрк. "корсак" - степен кон).
Кудайкулови известна фамилия сред висшата казанска аристокрация през първата половина на XVI в. В началото на XVI в. на руска служба преминава казанският принц Кудайкул. През 1506 г. се жени за дъщерята на Иван III. Когато Великият княз бил на поход, Русия управлявал зет му. За дъщерята на Кудайкул бил женен княз Мстиславски (през 1530 г.), а за внучката му - княз Белски.
Куприн А.И. велик руски писател, по майчина линия от татарските князе Куланчакови, преминали на руска служба през XVII в.
Кутузов (от тюрк. "кутуз" - бесен)
Кушельови графове, военни, адмирали
Мамин (Сибиряк) Д.Н. руски писател. Фамилията е от Казан.
Масалски (Мосалски) князе, преминали на руска служба през XIV в., учени и артисти.
Мусини-Пушкини роднини на Пушкин, учени, писатели, генерал-губернотор на Казанска губерния. От Муса, преминал на руска служба през 1198 г., следователно родоначалникът на фамилията е волжски българин.
Наришкини дипломати, декабристи. Наталия Наришкина - съпруга на цар Алексей Михайлович. Наришкин преминал на руска служба при руския цар през 1463 г.
Рахманинов велик руски композитор. Фамилията по всяка вероятност води началото си от Казан.
Сергей Суворов от тюрк. "сувор" - ездач
Тимирязеви учени, военни (от тюрк. "темир" – железен войник)
Тургенев И. С. велик руски писател. От Турген Арслан, който през 1440 г. напуска Златната орда. През ХVI в. Петр Тургенев е дипломат в Ногайското и Астраханското ханство (от тюрк. "турген" – бърз).
Тухачевски фамилията е тюркоезична (от "тухачи" – знаменосец). От този род е и съветският пълководец Тухачевски.
Хрушчов чиновници от тюркски произход. Тази фамилия се заселва в Тулски уезд.
Чадаев П. Я. известен руски мислител. Възможно е прадедите му да са от Казан (от тюрк. "чагатай" - храбър).
Шереметиеви знатна руска фамилия, графове и князе. От Андрей Кобили, преминал на руска служба през ХIII в. Пра-правнукьт му Андрей Шеремет е родоначалник на Шереметиеви. Този род се прославя през ХVI в. при завладяването на Казан и Ливонските войни, сподвижници на Петър I (от тюрк.-бьлг. "шеремет" – беден).
Станислав Лешчински първият полски крал, родът му тръгва от Болгар.

[Previous] [Next]
[Back to Index]