4.

Иван IV се подготвя за последния удар срещу казанското ханство. През юли 1552 г., след продължителна подготовка 150 000 армия начело с руския цар потегля на поход. От Нижний Новгород по Волга тръгват корабите. От Владимир на Клязма потегля лявата колона, дясната е дислоцирана и се придвижва откъм Мещери. В централната, откъм град Муром на Ока, е Иван IV. Започва последната битка за Казанското ханство. В този момент съдбата подхвърля жребия: ако руската армия претърпи пореден крах - ще я има Волжска България, преименувана в Казанско ханство, официално считана за татарска територия, но жителите й се чувстват българи. Ако пък Русия победи - ще се постави началото на вековни военни походи, завършекът на които ще бъде свободата на Дунавска България. Две Българии от двете страни на жребия - едната друговерна и враждебна, другата пък посветила русите в Христовата вяра, просветила ги и сама поробена от полумесеца.

В началото на август войските се срещат в Свияжинск. На 16 август форсират Волга. На 26 Казан е обсаден. Той е притиснат в клещите на окопи и турове (подвижни стени). Подвижните кули наближават крепостните стени и войниците се целят направо в града.

Казанци се защитават мъжествено. Княз Епакчи възглавява отряд, който е извън града, и мълниеносно нанася удари на противника. В началото на септември руснаците доближават защитните стени и ги взривяват. Битката продължава цял месец. На 1 октомври Иван IV получава първото послание от обсадения град: "Не бьем чело. Срещу стените и кулите на русите ще противопоставим друга стена - всички ще умрем, или ще се защитим."

Следва нов взрив под градските стени. Русите нахлуват в града. Завързват се улични сражения. Оцелелите защитници решават да се организират извън града, но те са съвсем малко. На 2 октомври Казан е превзет.

С няколко думи руският летописец описва събитието: "Страшно бе видеть обоих (руси и казанци) храбрости и мужество." Останалите живи убиват много руски войници и сами загиват ("И сами ту умроша храбрые, похвально на земле своей").
Мъжкото население на града е избито. Хан Едигер е заловен, откаран в Москва и покръстен с християнското име Симеон. Умира в 1565 г. Когато улиците на града са разчистени от труповете, към ханския дворец се отправя Иван IV. Влиза направо в хазната и като вижда богатствата, нарежда всичко да се опише и го запечатва с царския печат. Войниците му вземат много пленници, "злато и сребро и бисери, златоткани платове, златни и сребърни съдове, на които никой числеността не знае."

Последствията за оцелелите са драматични. Иван IV забранява на казанци да живеят в града, а извън него, в особена слобода.

Борбата между руси и казанци продължава още 6 години. Новият хан е Али Акрам, брат на Сююмбике, дошъл от столицата на ногайското ханство Сарайчик. Тогава, през лятото на 1553 г., Москва подготвя нов поход. Това, което е оцеляло през предишната война, е доразрушено. Практически от ханството не остава камък върху камък. Али Акрам намира смъртта си в едно от сраженията. Княз Александър Курбски, който участва във всички сражения, е записал: "И в тую 6 лет (1552-1558 г.) битва многие быша с ними и воевание, и толикое мужество в то время погибе войска християнского, биющеся и воющасе с ними безпрестанно, иже вере неподобно."

Последният изстрел през 1558 г. възвестява, че на мястото, където е била Велика България, завладяна от татарите през 1236 г., съществувала от три века под името казанско ханство, е вече руска земя. Реката, която българите нарекоха Етил, вече ще се казва Волга и в песните ще се пее: "Волга, Волга – руская река". Песните са Етил ще останат само за историята. Но нима, ако Казанското ханство имаше възможност, не би колонизирало Русия?

Веднага след Казан рухва и Астраханското княжество. Пътят на изток за Русия е открит. Тя вече си е осигурила и тил, и фронт за нови завоевания. Москва се превръща в столица на велика държава и нейните дипломати вече сондират възможностите Иван IV да получи титлата "цар".

Известният международен наблюдател по това време Юбер Данга пише през август 1558 г., че войнствеността на Иван IV се е усилила благодарение на успешните войни с татарите, в които той избил 300 - 400 000 души.

[Previous] [Next]
[Back to Index]