4.

Татарите живеели в североизточните райони на Азия. Били пръснати на племена, които враждували помежду си. През VI в. след Христа най-силните племена са да-дани и та-тани. От названието на последните произлиза и думата татари. През XII в. племенната групировка на Чингиз хан се налага над останалите. Ханът жестоко се разправя с непокорните. Та-таните са включени в армията му в качеството на камикадзе - първи влизат в бой. И защото те най-напред нахлуват в селата и градовете, оттук се появява и изразът "Татарите идват!".

През 1219 – 1220 г. татарите завладяват Азия и Близкия Изток. Фактически Арабският халифат става техен васал. Тогава те се вглеждат в българската земя край Волга. След като покорил Средна Азия, Чингиз хан заръчва на своя пълководец Ажучи да летува и зимува от земите на Хорезм до Скасинските и Българските покрайнини.

Българите се подготвят за отбрана. Прокопават източния отбранителен рубеж. И до днес са се запазили отбранителните валове край реките Урал, Бела, Кондурчи, Ик. Тази линия, която по значение и укрепеност не отстъпва на Мажино, три пъти е запълвана с труповете и убитите коне на нашествениците.

През 1223 г. любимците на Чингиз хан Джебе и Сабаде покоряват Иран и Закавказие, преминават железните врати през Дербент и навлизат в Източна Европа. При р. Калка те разгромяват руско-половецката войска. Сетне безпрепятствено опустошават руско-половецките земи от Киев до Чернигов. Жертвите са огромни. Само русите загубват в сражение 10 000 воини.

Наситили се на кръв и плячка, татарите прекарват летен отдих в района на Нижно Поволжие. Есента потеглят към Волжска България. Българите чакат в засада край днешното село Самарские луки. Те прилагат тактиката на Симеон край Ахелой: правят лъжливо отстъпление, докато врагът влезе в капана. От обкръжението се измъкват 3-4 хиляди души.

Докато чакат поредното нашествие, българите усилват фортификациите. В Биляр е изкопан трети вал, издигнати са мощни дървени стени, които на места достигат до 6 м. Но поредната война, както и следващите, ще се водят на източния рубеж.

През 1229 г. Чингиз хан изпраща внука си Батий да покори Волжска България. Изборът му попада незлучайно: Батий разорява Русия и името му се споменава в Европа със същия страх, както преди името на Атила. Татарите опожаряват градовете и селата в района на долното течение на Етил. Българските караулни отряди край р. Яик са посечени. Но 30-хилядната армия е спряна далеч от Болгар и, обърната в позорно бягство.

През 1232 г. за трети път татарският поход срещу България търпи провал. В руската летопис четем: "Прийдоша татарове и зимоваша не дошедче до Великого горада Булгарското." Какво ли е писал българският летописец? За жалост нашествениците успяват четвъртия път и в пламъците загиват ценни исторически книги. Човешката история представлява цикли на съзидание и цикли на разруха. Никой никого не е искал да разбере, защото всеки по-силен вярва, че той носи правдата. Накратко – човешката история е поредица от изковаване на мечовете в рала и ралата в мечове. Поука никой не си е взел, защото най-голямата грешка на историята е, че не е научила хората да се учат от грешките й.

Трите неуспешни опита срещу Велика България са петно върху престижа на великите монголски завоеватели. Авторитетът на Чингиз хан пред света е подронен. В тила на необятната му империя един малък народ отказва да му се покори. Честолюбието взема връх. През 1235 г. в столицата Каракум е обявено решението на Чингиз хан за общомонголски поход, за да бъде завладяна столицата на българите. В него вземат участие всички пълководци, както и десет принца. В армията са мобилизирани 160 000 войници от васалните държави и още 140 000 татари. Всяко монголско семейство е задължено да изпрати най-големия си син на война.

През пролетта на 1236 г. 300 000 армия потегля към Болгар. Тя трябва да извърши кампанията в светкавични срокове. Ако я завари първия сняг, я чака гибел поради липса на паша за конете. Войската се разделя на 6 части, за да не възникнат проблеми с фуража и продоволствието. Те ще се съберат под стените на Болгар.

През втората половина на лятото и есента се водят малки сражения, докато се обедини цялата татарска армия. Българите противопоставят на противника едва 50 000 войници. Бедата е, че съседните племена са покорени и помощ вече от никъде не може да се очаква.

Монголският летописец Джувайни пише: "В пределите на Болгар принцовете се съединиха. От множеството войска земята стенеше, а от многочислеността и шума на пълчищата се плашеха дивите зверове и замръзваха на местата си. Отначало те (татарите) взеха с щурм Болгар, който е известен в света с недостъпността на местността и голямата си населеност. За назидание убиха част от жителите, а други плениха."

Татарите превземат Биляр.
 
 
Нито един документ освен този не е достигнал до нас с подробности за битката. Силите били неравни, но едва ли Болгар е превзет от първия щурм. Археолозите безпогрешно побоиват днес културния слой от това време: кости, оръжия, строшена керамика, пожарище. Някои учени го наричат "черния слой", защото е смесен с въглени. Там, където някога са били домовете, днес учените изкопават кости. Черепите са пробити. На осем милиона квадратни метра се е водел бой за всяка стъпка. Тежко на живите, тежко на мъртвите: първите са посичани на място и хвърляни в кладенците или оставяни на улицата и в горящите домове. В пламъците изгарят великолепни дворци, храмове, домове, библиотеки. Загиват учени, писатели, поети... загива една цивилизация. Държавата на хановете Алмуш, Ахмед, Хасан, Михаил, Насър, Мумин I, Мумин II, Хайдър, Мохамед, Ибрахим I, Съгъд, Бураж, Ибрахим II, Султан Мурад, строена три столетия – три златни века, в които Волжска България бе наречена Велика България, се превръща в пепелище. От тази пепел вече никога няма да се запали пламъкът на Велика България, защото пепелта изстива и не ражда огън.

След Болгар падат Сувар, Жукотин... 40 български града. През 1237 г. са опустошени и западните покрайнини. Волжка България, опустошена, разграбена, опожарена, не се предава. Тя се съпротивлява още цели 50 години. Нейният героичен народ спря татарските походи към Европа.

През 1238-1239 г. князете Баян и Джик обединяват волжките народи и обявяват суверенитета на България. Те отново започват строителството на столицата Биляр на 3 км от пепелището. Батий преустановява похода си към Полша и Унгария. Той изпраща най-добрите си пълководци Субадай и Бурундай срещу непокорниците. През 1240 г. Баян и Джик са победени.

[Previous] [Next]
[Back to Index]