3.

Русия е пръв икономически партньор на България и пръв военен съперник. Официалните документи сочат, че българите по-напред извадили мечовете. През 913 г., когато русите се завръщат по Етил от поход в Каспия, болгарската войска ги  причаква в засада и им нанася поражение.

През 965 г. княз Светослав разгромява хазарите, с което слага край на претенциите им към България. Сътворил това добро за българите дело, той решава на свой ред да ги покори. Армията му превзема град Болгар на Волга през зимата на 968-969 г. и го разрушава. За пореден път русите стъпват на българска земя през 985 г.

Отношенията между България и Русия се затоплят и през 1006 г. е под писан договор за икономическо сътрудничество. Българските търговци получават право свободно да търгуват по руската земя. От договора най-много спечелва Русия, тьй като през 1024 г. в Суздалската земя настъпва "глад велик" и българското жито спасява населението от мор. "И бе мятеж велик и глад по всей земле той, яко между сваа жена даати, да корият себе челедином. И доша на Волзе все люди в Болгары и привезоша пшеницу и жито, и тако от того ожиша." [Татищев, В. Н. История Российская. М., АН СССР, 1962 – 65 г., т. I - IV, стр. 95-96]

През 1088 г. мирът отново е нарушен. Причината е, че руски разбойници от град Муром ограбват българските търговци. Последните се жалват на княз Олег, но безрезултатно. Тогава българите нахлуват в града и избесват разбойниците.

През 1107 г. българската войска обкръжава Суздал, но руснаците я отблъскват.

Юрий Долгорукий заедно с брат си Глеб се отправят на поход към Волжка България в лето 1120. "И взе полон много и полк их победи", пише летописецът. Интервенцията била предизвикана, задето българите отрорили половецкий княз Аепак, тъст на княз Долгорукий. "... придоша половци к болгаром, и высла им князь болгарский пити с отравою и пив Аепак и прочии князи вси помраша." [ПСРЛ, т. II, стр. 285]

След 44 години, на 1 август 1164 г. Андрей Боголюбский удържа победа над българите. Същият ден византийският император Маноил разгромил сарацините. В чест на двете събития в град Владимир е издигната църквата "Св. Богородица" и от 1 август се празнува денят на честния и животворен кръст.

След осем години е последният поход. Организира го княз Боголюбский,. който изпраща сина си Мстислав. Българите подгонват руснаците и последните едва се отскубват.

Същата година Мстислав умира, а след две години баща му е убит от ръката на заговорници. Ръководителите на заговора са болярите от български произход Петр Кучков и Яким Кучковитин, както и съпругата на Андрей Боголюбский – българка от Волга. Тя "хранила желание мести мужу зато, что тот много зла учинил булгарам." [ПСРЛ, т. XV, стр. 281]

Поредният конфликт завършва без победени и победители, понеже българите дават откуп, но само след година, през 1184 г., княз Всеволод изпраща войска, която опожарява много български села. През 1205 г. нов руски поход.

Българската войска нахлува в Рязанска област област през лето 1209 и я разорява. Летописецът пише: "Болгары пришед на Рязанскою область, делали разорения. Всеволод велел рязанскому тысецкому Матфею Андреевичу, собрав войска сколько можно, идти них. Он... догнал их в Кадоме, и бил между ними жестокий бой.. И едва болгар победили, тысяцкий рязанский сам убит." [Татищев, В. Н. История Российская..., т. III, стр. 182.]

През зимата на 1110 г. Всеволод изпраща войводата Кузма, но той причинява слаби щети на българите. Затова пьк на 15 май 1220 г. Юрий Всеволодович в съюз с половците превзема град Ошел, изгаря го до основи и пленява населението. Той планувал нова интервенция, но богатите дарове от България го умилостивили.

След девет години Юрий отново се обръща за помощ към българите и те отново спасяват Русия от глада. Това, че България не познава сушата години и най-вече защото държи ключа на Азия и Северна Европа, са сред главните причини руските князе да нападат периодически България с мечтата един ден да я прикрепят към короната на Русия. В руския двор до такава степен са увлечени от това намерение, че подценяват страшната сила на татарите, която се доближава до тях. С големи трудности българските дипломати постигат споразумение за 6-годишен мирен договор.

[Previous] [Next]
[Back to Index]