Юлиан Ангелов

(в-к "Монитор", 31-1 Юли/Август 1999)

По улиците на село Плиска цари пълна тишина. Само няколко гъсока се карат кой да пие пръв от локвата с дъждовна вода на улица “Хан Крум”. Единствено това име напомня, че Плиска е видяла и по-добри времена. На няколко километра извън селото самотно стърчи крепостна стена в полето и показва къде е мястото на първата българска столица. 
 

Снимки: Авторът  Мадарският конник е един от шедьоврите на българското средновековие.

 
 
Ако влезете през главната порта ще попаднете пред останките на славния навремето “град Пльсков”. Тук са царували Аспарух и Крум, тук княз Борис е покръстил българите и се е справил с петдесет и две болярски фамилии, противници на покръстването, като ги е избил до крак. Пак тук са дошли да разпространяват славянското четмо и писмо учениците на Кирил и Методий, избягали от Моравия. Колко 

унизен изглежда старопрестолният град

днес. Сред стърчащите бурени едва личат останките от великолепния Крумов дворец, Малкия дворец, няколко църкви и езически храмове. Запустелите фургони от някоя археологическа експедиция са оставени да се разпаднат от само себе си. Странно изглежда и изсъхналия букет цветя на гроба на първооткривателя на изгубената българска столица -чешкият учен Карел Шкорпил. В малко по-добро състояние е Голямата базилика, навремето катедрален храм в Плиска след покръстването на българите. За нея неотдавна е имало идея да бъде възстановена по описания и археологически находки в оригиналния си вид отпреди над хиляда години. Липсата на средства обаче възпрепятствала благородното начинание. Стърчащите от построеното до момента метални израстъци говорят за провала на замисления грандиозен строеж. 
 

Крепостната стена на Плиска.

 

Близкият до Плиска град Велики Преслав е имал щастието да бъде българска столица за по-малко от сто години. Въпреки това, след приемането на християнството като държавна религия и преместването на столицата от Плиска по времето на цар Симеон, тук е извършено доста мащабно строителство и е отбелязан огромен културен подем на българската държава. С Преслав е свързан и периодът, известен като “Златен век за българската култура”. По това време тук са творили авторите от кръга на Преславската книжовна школа. В архитектурно отношение 

Преслав е блестял с прочутата Златна църква

и Големия дворец, от които са запазени части и досега. Повечето от старините във Велики Преслав са на няколко километра извън града, в специално оформен парк, ограден от старите крепостни стени. Като се изключи двуетажния музей в Преслав обаче, състоянието на останалите древни постройки е доста плачевно. Сред избуялите до кръста бурени, напомнящи по-скоро на змиярник, отколкото на град-музей, само тук-там има ръждясали табелки с надписи кое какво се явява. На един чужденец би му било невъзможно да се ориентира в обстановката. 

В старобългарското светилище Мадара обстановката е малко по-различна. Околните скалисти възвишения, надупчени от скални ниши, както и причудливите 

форми, издълбани в отвесните каменни стени, 
 

Останки от Голямата базилика в Плиска.

   
създават невероятно мистична атмосфера. Заставайки пред Мадарския конник, човек има чувството, че духът на прабългарите е още жив по тези места и че всеки момент от някъде ще се появят въоръжени до зъби воини с развята конска опашка вместо знаме. Всъщност, Мадара е духовно средище за българите още от стъпването им на този бряг на Дунав. Без съмнение тук са се провеждали много свещени ритуали във възхвала на бог Тангра. По-късно, след покръстването на българите, тук намират убежище много монаси, продължавайки по този начин традицията на свещеното за нацията място да бъде духовно средище на българите. Монасите са живели при доста сурови условия, криейки се в издълбани в скалите дупки и в близките пещери. И досега могат да се видят останки от техните 

примитивни олтари от камък и пръст. 

Местните хора разказват любопитна история. Допреди няколко години в пещерите напълно по подобие на древните ни предшественици е живял странен учен, който освен с изследванията си се е занимавал изцяло с пристигащите ежедневно групи туристи, като ги е развеждал по различните места, разказвайки надълго и нашироко за тайните на своя “дом”. Това била най-голямата атракция в района. 
 

Златната църква в Преслав.

   
В Мадара, близо до историческите обекти има мотел, където цената на апартамент за една вечер е 23 000 лв. Преди години и в Преслав и Плиска е имало мотели, но в момента и двата са запуснати. Може да се преспи и в отстоящия на няколко километра Шумен. По-евтино излиза нощувката в хотел “Спортист” до стадиона. На петия километър по магистралата има голям хотелски комплекс, който е доста модерен. Заведение за хранене по пътя за старините има и на разклона за Мадара при село Мътница. Под самия Мадарски конник са построени будки за закуски и кафета, а в Плиска липсата на достатъчно посетители определя и по-спартанското обкръжение. Като във всеки жив град, във Велики Преслав е пълно с капанчета, в които има всичко. 

Най-приятно е пътуването с автомобил, тъй като може да се спира по пътя и човек да се наслади на безкрайните полета слънчогледи, чиито край се губи в далечината. Автобусните връзки с Шумен са сравнително редовни. Три-четири автобуса дневно тръгват от Шумен към Мадара, като някой продължават до близките села Левча и Косово. Сравнително удобни връзки има и с Плиска и Велики Преслав.
 

[Back]