II. НЕАРАБИ И ТЮРКИ
8.
Женитбата при тях става последния начин. Ако някой се сгоди или сватоса за девойка от друго семейство, която е дъщеря или сестра на някого от друг род, то той непременно трябва да даде зестра от известен брой [толкова и толкова] хорезмийско облекло. Чак когато заплати, може да отведе невестата у дома си. Понякога прикята може да се състои от камили, коне, колела за каруца или нещо подобно. Никой не може да се свърже с жената преди да е платил зестрата, с която задължително трябва да е благосклонен [съгласен] стопанинът на жената. И ако му е заплатил, то той спокойно си влиза, без капка стеснение в помещението, в което се намира тя и я взема в присъствието на майка й, баща й и братята й. И те не му пречат.
Ако ли пък някой умре и той има жена и деца, най-големият му син се жени за съпругата му, ако тя не му е майка [1].
Нито един търговец или който и да е друг не може да се мие след извършване на грях [нечисто дело] в присъствието на други, а само нощем, когато те няма да го видят. И това е така, защото те ще се разгневят и ще кажат: "Този иска да ни омагьоса. Не виждате ли, че той се е втренчил във водата?!", и го карат да плаща пари.
Нито един мюсюлманин не може да премине през страната им, докато не определят някой техен приятел [човек от тяхната среда], при когото той отсяда и му донася от страните на исляма дрехи, за жена му ферередже [покривало], малко пипер, просо, стафиди и орехи. И когато (той) пристига при приятеля си, то последният издига в негова чест специална юрта, закарва при него овце колкото се може повече. Нищо друго не му остава на мюсюлманина освен да ги коли, тъй като тюрките не се занимават с този вид дейност. Какво правят тюрките? – Някой от тях удря овена по главата, докато той издъхне. И ако на въпросния човек му се наложи неочаквано да си тръгне и му потрябват някои вещи, като камила или кон или пък се нуждае от пари, то той се задължава да остави като залог остатъка от вещите си на приятеля си тюрк, взима неговите камили, коне и всичко, което му е необходимо, и потегля. Когато се върне оттам, за където е тръгнал, обезщетява го за парите, които е заел от него, или му връща камилите или конете. По същия начин се постъпва, ако при тюрка се отбие човек незнаещ тези подробности. И ако той [гостът] на тръгване му каже: "Аз съм твой гост и искам да получа от твоите камили, твоите коне и твоите дирхеми", то той [домакинът] му ги доставя. А ако търговецът умре в тази страна и керванът му се връща обратно, тюркът го посреща с думите: "Къде е гостът ми?" Ако се спомене от някого "Той умря", в такъв случай керванът се разтоварва. Стопанинът отива при най-видния измежду търговците, по своя преценка разтоварва и разглежда стоката му и докато я оглежда, прибира си толкова дирхема, колкото струва неговото имущество [което е дадено за ползване] на умрелия търговец, без да вземе и зрънце дори, по същия начин си взема конете и камилите и непрекъснато мърмори: "Той ти е братовчед, син на чичо ти и ти си длъжен платиш за него." Ако ли пък най-видният търговец е избягал, той се обръща към следващия и извършва същата процедура, като не пропуска да направи и бележка: "Той е мюсюлманин като теб. Вземи това от него." Ако пък въпросният мюсюлманин не се съгласи да получи дълга на своя гост домакинът се обръща към трети и го търси, намира го, където и да е той, та дори и да трябва да върви няколко дни, и така, докато го намери за да си вземе имуществото от него, та дори не забравя и какъв дар му е направил. Такъв е тюркският обичай. Ако той излезе от Ал-Джурджания, пита и разпитва, докато не открие госта си. Тогава отсяда там и след това си тръгва обратно. Ако пък тюркът почине при приятеля си мюсюлманин и край тях премине керван, в който се намира приятел на умрелия, те го убиват и му натяквак: "Ти го уби, тикайки го в затвора. Ако не беше го вкарал в затвора, той да е още жив". По същия начин се отнасят с него и в случаите, когато го черпят с набиз [2]. Той се сгромолясва от стената, после го убиват.
А ако не го намерят в кервана, те вземат най-личния измежду тях и го убиват.
Педерастията и педерастът се наказват много строго. Действителен случай: веднъж в Кударкин [3] – правоприемника на царя на тюрките, [някой си] от жителите на Хорезм се отбил при един стопанин за покупка на овце. Тюркът имал голобрад син. Хорезмиецът непрекъснато го ухажвал и го канел при себе си. Най-накрая, момъкът изпълнил желанието му. Тюркът незабавно подал жалба до Кударкин. Последният му наредил: "Събери тюрките." Той изпълнил заповедта. Когато те се събрали [той] попитал тюрка: "Искаш ли да го съдя действително или наужким?" Той отвърнал: "Действително." Заповядал му: "Доведи сина си!" Довел го. Той казал: "Би следвало и той, и търговецът, и двамата да бъдат убити!" Тюркът се разгневил и се провикнал: "Няма да дам сина си!", и продължил: "Тогава търговецът ще даде откуп за себе си!" Той заплатил, заплатил на турчина с овце за това, което бил сторил със сина му, платил и на Кударкин, като му дал 400 овце заради снетото наказание, и напуснал страната на тюрките.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Тук трябва да се има предвид, че при мюсюлманите въобще съществува многоженство. В такива случаи само може да стане така, че съпругата на починалия може да стане жена на негов син. - Б. пр.
2. Набиз - сок от грозде. В цалта книга ще срещаме тази дума. По-късно ще видим, че тази напитка се отъждествява с вино (главата при руснаците), тя има свойството да опиянява. Това е и понастоящем терминът за вино.