II. НЕАРАБИ  И  ТЮРКИ

6.

Напуснахме Ал-Джурджания един понеделник. Беше изминала втората нощ от месец зи-л-киада от 309 година [1]. Спряхме  в Рабат, наричан още Замджан или Баб ат-тюрк [Вратата на тюрките]. На другия ден тръгнахме. Спряхме в дом, познат под името "Джайт" [2]. Заваля и сняг. Камилите вървяха едвам-едвам, краката им бяха затънали до к=м се установихме за 2 дни.

След това се устремихме към нашата цел - страната на тюрките, не спирайки се пред нищо. В пустинната степ, в която нямаше едно-единствено възвишение, не срещнахме никого.

И така пътешествието ни трая 10 дни. Сблъскахме се с какви ли не трудности, случваха ни се и беди, но особено се измъчвахме от силния пронизващ ни студ и безкрайните снежни виелици на фона им. Силният студ в Хорезм много приличаше на летните пекове. Позабравихме какво става около нас, защото душите ни бяха близки до гибел. В следващите няколко дни връхлетя върху нас силен мраз. До мен яздеше Такин, а до него човек от тюрките, с когото той разговаряше по тюркски. Такин се засмя и се обърна към мен с въпроса: "Какво иска господинът от нас? Той ни подлага да понасяме неимоверен студ, който ни убива. Ако знаехме какво иска, непременно щяхме да му го дадем." Тогава изрекох: "Кажи му - той иска от Вас само да произнесете на глас словата "Няма друг бог освен Аллах". Той се засмя и отвърна: "Ако знаехме желанието му, то непременно щяхме да го изпълним."

После стигнахме до едно място, където се натъкнахме на голямо количество от познатия ни вече "аттаг". Голяма придобивка. Свлякох ги до мястото, където бяха спрели, запалих огън на мястото, определено за бъдещия ни стан. Моите спътници се спряха, свалиха дрехите си да ги изсушат.

Подир това наново се отправихме в път, така вървяхме всяка полунощ, та чак до залез-слънце или до пладне. Яздехме бързо, напрягайки всичките си сили. След това спирахме, Като минаха 15 дни, стигнахме до огромна планина и множество камъни. От нея извираха изобилни ручеи. Те прорязваха снагата на планината надлъж и нашир.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Датата е по хиджра, отговаря на 4 март 922 г.

2. В ръкописите, дошли до нас, диакретичните точки над буквите са поставени различно - и над буквите, и под тях, така че някъде ще срещнем Хабаб, Джанаб. Но това няма значение за смисъла на думата. В екземпляра, с който разполагам, фигурира "Джайт".