II. НЕАРАБИ И ТЮРКИ
4.
И така, след като чух думите на Абдула бну Башту и на другите, които ме пазеха от неочакваното настъпление на зимата, напуснахме Бухара, връщайки се към реката, където наехме кораб до Хорезм.
Разстоянието до целта на нашето пътешествие от мястото, от което наехме кораба, беше 200 фарсаха [1]. Затова и пътуването продължи няколко дни. Като цяло за нас пътешествието по реката не беше съвсем равностойно - заради студа и неговата сила. Но най-накрая пристигнахме в Хорезм. Направо се запътихме към емира на града - Мохамед бну Ирак Хорезм шах. Той се отнесе благородно и великодушно към нас, нагости ни и ни даде подслон. След като изминаха три дни, проводи да ни извикат, за да обсъдим с него въпроса за влизане в страната на тюрките. Сподели с нас: "Няма разрешение и благословия за това ви действие, не мога да ви позвооля слепешката да рискувате кръвта си. Знам. че хитростта, подготвена за вас, е лошо скроена шега от страна на този юноша [2] или така наречения ТАКИН. Той работеше при нас като ковач и вече е добре запознат с продажбата на желязо в страната на неверниците [3] и го е принудил да се обърне към повелителя на правоверните и да му предаде изпратеното писмо от царя на славяните. Емирът на Хорасан [4] е имал по-голямо право да прочете проповед за повелителя на правоверните от тази страна, ако би намерил възможност, защото Вие и в страната, за която става въпрос, има хиляди племена неверници. И ето всички го правят, за да излъжат емира, султана. И така: "Съветвам Ви да изпратите писмо до великия емир, пък той да се отнесе с писмо до султана, нека Аллах да му бъде на помощ, а Вие ще останете тък дотогава, докато се получи отговор" [5].
Още на същия ден ние си тръгнахме. След това се завърнахме при него, като непрекъснато го ласкаехме, като му говорехме: "Това е заповед на повелителя на правоверните и неговото писмо, какъв смисъл има да се караме с него заради това? Засега той не ни е разрешил." И така се спуснахме от Хорезм за Джурджания. Пътят по вода между тях беше 50 фарсаха. Видях и хорезмитски драхми, и фалшиви, и оловни, и такива, които не бяха с нормално тегло, и медни. Един дирхам "тазидж" [6] е равен на четири и половина данака [7]. Някои обменители продават кости за игра, мастилници [8], както и дирхеми. Хорезмийците са грубовати хора както по приказките, така и по външен вид. Като говорят, като че ли пищят скворци. Близо до Ал-Джурджания, на около 2 дни път от нея, се намира някакво селище, което се нарича Ардак. Населението му се състои от кардалийци, говорът им прилича на жабешко квакане. Те се отричат от повелителя на правоверните - Али бну Абу Талеб - нека Аллах винаги да одобрява делата му - в края на всяка молитва.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Фарсах - мярка за дължина, равняваща се на 2250 м.
2. На араб. гулям - дума с две значения: 1. юноша, току-що излязъл от младежка възраст; 2. млад слуга, имащ привилегировано положение. Така например споменатият Таркин е играл значителна роля в отношенията с царя на булгарите.
3. Това е още едно доказателстов, че тюрките са наричали славяните неверници още при посещението на Ибн Фадлан и неговите спътници.
4. Наср бну Ахмад - саманидски емир.
5. Впоследствие ще разберем, че Такин ат-Турки по-рано е живял в Хорезм. Тамошните жители го обвиняват, че тайно е уредил посредничеството от страна на халифа до царя на булгарите, като е нарушил правото на саманидския емир, който е бил в по-голяма близост с тези немюсюлмански страни.
7. Древноперсийска монетна единица, равняваща се на 1/6 част от сребърния дирхем.
8. Тази дума в различните ръкописи се различава по написанието си, но в повечето случаи означава това, което се дава в настоящия превод.