II. НЕАРАБИ И ТЮРКИ
Част от пътешествието при персите
2.
И ние тръгнахме на път от град Мадина ас-Салям [града на мира] [1] в четвъртък, когато настъпи единадесетата нощ на месец сафар от 300 години [2]. Спряхме се в Ан-Нихрауан [3], а после бързо тръгнахме, вървяхме, докато не стигнахме Ас-Даскара. Там останахме три дни, След това наново потеглихме и като никъде не спирахме, пристигнахме в Ал-Хелуя и минавайки през Кармисин, се задържахме в този град 2 дни.
Пристигнахме в Хамадан, престояхме в него 3 дни, после пак се отправихме на път, докато не стигнахме до Саус, където си отпочинахме 2 дни, оттам пък се придвижихме до Ар-Рай, където се установихме, и прекарахме 11 дни в очакване на Ахмед бну Али аху Сулук, намиращ се в Хуар ар-Рай. Самите ние тръгнахме за Хуар ар-Рай и се задържахме в него 3 дни. Продължихме за Симнан, а оттам за Ад-Дамган, където случайно срещнахме ибн Каран - привърженик на Ад-Даи [4], затова се престорихме на керванджии. Ускорихме ход и продължихме така до Нишапур. Лейла бну Нуаман [5] беше убит и ние сварихме там Хаммауейх Куса [6], командуващия войските на Хорасан. Тръгнахме към Сарахс, оттам за Мару, стигнахме и до Кушмахан, който е част от пустинята Амул. Там прекарахме 3 дни, за да отпочинем и ние, и камилите, за да се отправим наново в пустинята, като сторихме по-късно, пресичайки я надлъж до Амул. След това прекосихме Джайхун и пристигнахме в Афирайр-рабат Тахир бну Али [7].
По-късно се насочихме към Байканд, а след това към Бухара. Там се срещнахме с Ал-Джахайни - секретар на емира на Хорасан, наричан още в Хорасан шейхът-опора.
Преди всичко той се погрижи да ни намери подслон и ни отреди човек, който да е на наше разположение и да е в състояния да удовлетворява потребностите и нуждите ни. Накратко, да изпълнява желанията ни. При него останахме няколко дни на почивка. Подир това той измоли аудиенция да се срещнем с Наср бну Ахмад [8] и ние се възползвахме от случая. А той беше голобрад младеж. Приветствахме го с всички почести, преназначени за емир, а той ни покани да седнем. Първите думи, с които се обърна към нас, бяха: "Как е моят господар - повелителят на правоверните? Нека Аллах да му помага, щото той да бъде по-дълго сред нас на този свят! Мир нему и на неговите подчинени." Отвърнахме: "Чувствува се добре, благоденствуа." Той добави: "Нека Аллах да му дава още благополучие!"
След това му беше прочетено писмото, адресирано до него, отнасящо се до предаването на Артахушматин от Ал-Фадл бну Муса ан-Насрани [християнина] - управителя на Ибн ал-Фурат, и предаването на селото на Ахмед бну Муса Ал-Хуарезми [т.е. Хорезмиеца] и доставянето на писмото, чието изпълнение трябваше да извършим ние. Писмото бе необходимо да пристигне неприкосновено в Баб ат-Турк [9], а за това се налагаше да се отстранят всички препятствия за нас. Той попита: "Къде е Ахмед бну Муса?" - Отговорихме му: "Оставихме го в града на мира [Багдад], за да може да ни последва след 5 дни." Тогава той изрече: "Слушам и се подчинявам на това, което е заповядал повелителят на правоверните. Нека Аллах продължи остатъка от дните на живота му." Продължавайки мисълта си, каза: "Вест за това достигна и до Ал-Фадл бну Муса ан-Насрани - управляващия Ибн ал-Фурат. Той пусна в ход своята хитрост по адрес на Ахмед бну Муса, а именно - написа до началниците на полицията по целия Хорасански път [в участъка от окръжния град Сарахса до Байканд] да изпратят [те] разузнавачи, които да открият местопребиваването на Ахмед бну Муса ал-Хуарезми по хановете. А той [Ахмед] е човек с такава и такава външност и качества, така че който го хване, нека да го държи под стража, докато не получи нашето писмо, на което и да се подчинява. И така той беше хванат в Мару и сложен под арест. А ние останахме в Бухара 28 дни. Също така Аб-Фадл бну Муса достигна до разбирателство с Абдула бну Башту и други наши пътници, които почнаха да говорят: "Ако ние останем, неочаквано ще ни връхлети зимата и ще загубим много време за навлизане [в нова държава хорези], а Ахмед бну Муса, след като изпълни задълженията си към нас, ще ни догони."
Ибн Фадлан произнесе следните слова: "Видях дирхемите [драхмите] на Бухара, различните им видове и цветове. Има някои от тях, познати под името АЛ-ГИТРИФИ, Направени са от червена мед и от жълта мед и от тях е взето известно количество без тегло. 100 от тези дирхеми са равни на 1 [дирхем] от сребро. А ето и условията им [на дирхемите] за махра [10] на техните жени. Говори се еди-кой си син от еди-кой си род се жени за дъщерята на еди-кой си от... род и получава зестра от еди-колко си и еди-колко си гитрифски дирхема." По такъв начин се закупува и недвижимо имущество, както и снабдяването с роби. Не се споменава за друг вид дирхеми. Има и дирхеми още, за направата на които е използвана само жълта мед. Но от тях се равняват на 1 данак. Срещат се и дирхеми, изсечени също от жълта мед и познати под названието самаркандски. 6 от тях се равняват на 1 данак."
[Previous] [Next]
[Back to Index]
2. Тази дата отговаря на 21 юни 921 година. Тогава именно започва и пътешествието на Ибн Фадлан.
3. Ан-Нихрауан - местност между Багдад и Уасит.
4. Ад-Даи - призоваващ проповедник, мисионер и титла в мюсюлманските секти (шиити, исмаилити и др.). Другото значение е "метежник", който създава своя партия, еретик. В дадения случай най-вероятно е И.Ф. да има предвид табаритският имам Хасан иля ал-хак ас-Сатир (917-923), представител на еретичната династия на Амидите, неприемащи багдадския халиф.
5. Лейла бну Нуаман ад.Дайлами - пълководец на табаритския имам Хасан бну-л-Касем ад-Даи ас-Сатир, който завзел Нашапур през 308 г. (920 г.), даже успял да излее монета с образа си. Той бил наказан със смъртно наказание през август 921 г.
6. Пълководец на саманидите, изпратени против Лейла.
7. Афирайр-рабат Тахир бну Али - гр. Фирабр.
8. Наср бну Ахмад ас-Самани - саманидски емир (914-943). владетел на Хорасан. Седнал е на престола в началото на 914 г., тогава е бил на 9 г., след което е бил убит баща му. При срещата, за която става дума в книгата, той е бил 16-17-годишен юноша.
10. Махр - зестра, която мюсюлманската получава при сключване на брак (при всички мюсюлмански народи).