ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ*

В. БЕШЕВЛИЕВ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247,
Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

От личните имена на първобългарите до сега са станали известни неколко десетки. Обаче на повече от тех езиковата принадлежност и етимология не са сигурно установени. Изхождайки от предпоставката, че първобългарите са били тюркски народ, обикновено се приема, че личните имена трябва да бъдат също тюркски и се дирят съответни тюркски етимологии. Не редко за некои имена се предлагат по неколко различни етимологии. Така напр. за името Аспарух са дадени до сега четири тюркски етимологии [1]. Но за никоя от тех не се привеждат като доказателство същите или поне подобно звучащи действително съществуващи имена от други тюркски народи. Обикновено се създават само за случая несъществуващи, но възможни тюркски форми. Затова повечето от тюркските етимологии са невероятни, неприемливи или в най-добър случай една от няколко възможности.

Голяма част от личните имена произхождат от 9 в. насам, когато славянизацията на първобългарите в била не само вече започнала, но и доста напреднала. Поради това некои имена са достигнали да нас не в техната първоначална фонетична форма, но по-силно или по-слабо видоизменени от славянската фонетика. Това особено важи за прехода на а в о. Когато се дири етимологията на едно първобългарско лично име трябва да се има винаги пред вид: 1) Кога за пръв път е отбелявано името, 2) Има ли същото или подобно име в ономастиката както на тюркските народи, така и на тези, с които първобългарите са могли да имат етнически, езикови, културни или друг вид връзки, и 3) Възможност за славянско фонетично влияние. Пренебрегването на един от горните принципи би довело до неправилно тълкуване на много първобългарски лични имена.

Преди неколко години славистът фон Арним [2] изтъкна, че само една малка част от остатаците от езика на първобългарите могат да се обяснят с сигурност с помощта на тюркските езици и изказа мнение, че като изходна точка за тълкуване трябва да се вземе и една «хуно» (=тюркско)-иранска културна, етническа и езикова основа, създадена по долното течение на р. Прут [3]. Според това мнение в първобългарския език, съответно в личните имена трябва да има покрай чисто тюркските елементи и ирански.

Много преди Арним, около преди повече от сто и двадесет години, а също и по-късно мнозина учени изказаха мнение за некои първобългарски лични имена, че са или че могат да имат ирански произход, като се позоваха на подобни ирански имена, а в некои случаи на почти очевидни ирански етимологии. Така в 1832 г. М. Фрэн обяви името на основателя на българската държава на Балканския полуостров АСПАРУХ (7 в.) за персийско [4]. Същото мнение изказа в 1837 г. и известният славист от началото на миналия век П. И. Шафарик [5]. В 1853 г. към това мнение се присъедени и С. Уваров [6]. Около 25 години по-късно В. Томашек в рецензията на Българската историл на К. Иречек писа за същото име, че звучи повече иранско [7]. Обаче никой от горните учени не подкрепи мнението за персийския, съответно иранския произход на името Аспарух с някакви доказателства или съображения. Пръв А. Куник (1878 г.), който допусна също иранския произход на горното име, се опита да го обоснове. Той си зададе въпроса, дали старата иранска форма на Аспарух не е гласяла , и в бележка под линия обърна внимание на иранските лични имена образувани от asp, старабактр.  «кон» [8]. След Куник В. Фоихт свърза Аспарух с иранското име  без обаче да говори изрично за ирански произход [9]. Върху казаното от Фохт ще се върнем малко по-долу. Иранския произход на Аспарух прие по-късно и белгийският учен Х. Грегоар [10] без да дава етимология на името.

През 1940 г. в една гробница близо до старата грузинска столица Мцхета е била намерена гема с човешки образ придружен от следния гръцки надпис  [11]. Находката се датира в 2. от н. е. [12] Този надпис отново постави на разглеждане въпросът за иранския произход на името Аспарух. Малко преди това в 1939 в Накш и Рустам при Персеполис беше открит голем надпис разказващ за подвизите на сасанидския цар Сапор I (241 – 72) в три редакции: пехлеви (средно-персийски), партски и гръцки. В този надпис се срещат още две имена(род. падеж) и [13], които могат също да се сближат с. Х. С. Ниберг, който преиздаде надписа на гемата от Грузия, сравни с арменското  в надписа на Сапор,и в надписи от Олбия [14] без да привежда и Аспарух, като отбеляза, че иранската етимология на името е тъмна, но че то произхожда сигурно от средно-ирански [15]. Приведените по-горе ирански имена образуват очевидно една засебна група. Двете именаи  обаче според общото мнение на иранистите с изключение на Ф. Юсти представят две различни имена, ако и да имат обща първа съставна част. Според Юсти е боспоранска форма на армен. [16]. В. Томашек в RE, II (1896, Sp. 1738) обясни същото име като rosskraeftig т. е. «силен като кон». М. Фасмер [17] одобри свързнането на името с aspa «кон», като забеляза, че то не представя видоизменение на арменското  както мисли Юсти. Съветският иранист В. И. Абаев, комуто етимологията на Томашек е останала, както изглежда неизвестна, обясни името  по същия начин: староиран. aspa + ugra «мощен кон» или «притежател на мощни коне», като приведе осет. или от *aspurg - име на легендарна порода коне [18]. Същата етимология даде напоследък и И. Хармата [19] без да познава обаче тълкуването на Абаев. Етимологията на Хармата се възприе от Л. Згуста [20].

За името (осет. Asfarug) Абаев прие, че представя по-късно развитие на . Според съветския иранист последното име е «иранско (скитско)». То се състои от  и . Първата част е иранската дума aspa «кон», а втората -ruk от -rok идва от староиран. rauka,  – «светлина», «светъл», авест. , гр. . Цялото име значи според Абаев «светъл кон» или «притежател на светли коне» и може да се сравни с гръцкото . Тук принадлежи и  от грузинския надпис. Арменскотое преобразувано според Абаев от *Asparuk. Друга метатеза на същото име Абаев вижда в името на грузинския цар от 3 в. Asparug (Aspacures у Амиан Марцелин) от *Asparug [21].

Една доста различна от горната етимология на , което име както вече посочи Абаев, трябва да се свърже с , предложи Юсти. Според този иранист  и армен.  идват от староперс.  «конник», пехлеви , новоперс и афикс ak, сирийски [22]. Подобна етимология предложи и Хармата, на когото са останали за съжаление неизвестни както работата на Абаев, така и формите  и . Той раздели горното име наи . Първата част той изведе от  «конник» с контракция на -aba- в , а втората представя суфикса -ug [23]. Според Л. Згуста, който прие етимологията на Хармата с известно колебание, в първата част има не контракция, а хаплология с преход на [24]. Възприетото от Хармата разделяне за  се подкрепя от имената , арм.и Aspacures (от Asparuces, вж. Абаев). Първата съставна част на тези имена е очевидно обща. Така името е образувано от и много разпространения ирански суфикс при лични имена -ak или -aka, сармат. [25], напр. ; също  от и суфикса -ig (-ug) [26]. В полза на това разделяне говори и следния пасаж от статията на Фохт за Аспарух: «Смената на а, e, i, особено в началото на думите е присъщо на чувашки. В завьршъкът  бил, както ми съобщават от столицата на чувашите, хипокористичен афикс. Така у чувашите се срещали прочее като прости имена Аспар, Иашпар, Ишпар, Ишпер, Еспер.  е може би тождествено с , както се нарича синът на боспоранския цар  или[26a]. Най-сетне в подкрепа на приетото от Хармата разделяне идва и славинизираната форма ИСПОР на Аспарух в анонимната българска хроника от 11 в. [27]. Тази форма застъпва едно първобългарско *Ispar с преход на а в o в старобългарски. Формата Ишпар се среща действително като лично име у чувашите, както съобщават Фохт и Н. И Ашмарин [28]. А тази форма идва от едно по-старо иранско  от  «конник» [29]. Испор би могла да застъпва и едно първоначално *Aspor, срв. имена като  и др., което обаче е по-малко вероятно. При горното разделяне на името Аспарух предложената от Абаев етимология, колкото и да е привликателна, става неприемлива. Името на Аспарух е означавало следователно «конник» [30]

Освен Испор съществува още една славинизирана форма на Аспарух: ИСПЕРИХ покрай наверно погрешно предадената ЕСПЕРИХ, която се среща в Именника на българските князе [31]. Тази форма, която стои наверно погрешно вм. ИСПОРИХ, застъпва или . Застъпването на първата част  имаме в гореприведеното ИСПОР. Окончанието на старобългарски дава правилно -ЫХЪ > -ИХЪ, срв.  > Рим, хыны, Utus > Вид и пр [32]. Формата ИСПОРИХ – ИСПЕРИХ би могла да застъпва и едно първоначално , което се среща в надписа на Сапор.

На името Аспарух Ив. Дуйчев [33] посвети специална статия. Той се задоволи обаче да сближи и приведените от Н. С. Ниберг форми с Аспарух и изказа предположението, че името на грузинския цар Aspacures у Амиан Марцелин може би трябва да се чете Asparuces. За съжаление на Дуйчев е останала неизвестна работата на Абаев, в която са направени вече горните сближения и се приема метатеза при Aspacures = Aspagur. Напоследък с етимологията на Аспарух се занима и Фр. Алтхайм. За първата част на името той възприе етимологията на Хармата – Згуста, като посочи, че в средноперсийски се среща формата , а местното име Asbara предполага едно източно или северно иранско . Що се касае до свързването на Аспарух с  () смята, че трябва да се отхвърли поради вокализма на втората сричка. Обаче формата може да бъде по-късно развитие на  запазено в  (не  както погрешно пише Алтхайм). Втората част той свързва с тюркската дума oq «стрела» в значение «племенно поделение». Цялото име значи споредАлтхайм «лице, чиято племенна част са конници» [34]. Подобна хибридна етимология предложи и П. Д. Скорчев. Той прие, че името Аспарух е съставено от персийската дума asp «кон» и арабската рих, рух «вятър», «вихър» т. е. «вихрен кон» или «кон вихрогон». [35]

От всичко изложеио до тук се вижда, че иранският произход на името Аспарух стои извън всякакво съмнение. И въпреки изтъкването на този произход в продължение на повече от сто и двадесет години никой от турколозите, които са се занимавали с етимологията на Аспарух, не споменават, че съществуват ирански етимологии. Това може да се обясни само с обстоятелството, че съществуването на ирански имена у първобългарите им се е виждало по начало изключено. Обаче случаят с Аспарух не е единствен. И за други първобългарски имена може да се приеме с по-голяма или по-малка вероятност, че имат ирански произход. В следващите редове ще приведем тези имена в азбучен ред.

Името БЕЗМЕР (10 в.) от Именника на българските князе напомня според Дуйчев [36] иранското име  [37].

Името БОРИС (9 в.,  [38]) може да се сравни с иранските имена  [39] [40] [41], които се извеждат от осет. , перс.  «жълт», «червеникъв» или с  [42]. Според Х. Менгес [43], ако името има тюркски произход, би могло да произлиза от тюркското bars «тигър», «пантера», «леопард», което се среща како лично име в Орхонските надписи: Bars-beg, Bars-Tegin. Същото име е познато и в ирански: [44], гдето то е вероятно тюркска заемка.

За името ГОСТУН (10 е.) от Именника А. Куник изказа предположението: «Очень можеть быть, что форма Гостунь вовсе и не была тюркскаго происхождения, но принадлежала къ числу заимствованных Тюрками иранскихь именъ» [45]. Предположението на Куник не е лишено от вероятност. Като се остави настрана въпроса доколко формата в Именника е точно предадена и даколко отговаря точно на първоначалното име, който въпрос е от съществено значение за установяване на правилната етимология на името, това предположение може да се подкрепи с иранските имена  [46]. Згуста смята, че това име произлиза от староперс. gasta – «отвратителен, противен», новоперс. gast «лош» [47]. Абаев обаче го свърава с gasti «гост», която дума, ако и незапазена в иранските езици трябва някога да е съществувала и там [48]. В старобългарски а в би дало о. Остава неясен завършекът -ун, ако е правилно предаден. Може би тук се крие добре известният ирански афикс, осет. -on, староиран. [49]. Дуйчев е наклонен да свърже Гостун с местните имена Гостун [50], които Фасмер извежда от подобно лично име [51].

Името КАРДАМ (8 в., ) [52], което няма съответствие в тюркските езици, напомня много иранското име Kartham  [53], с което може би трябва да се отъждестви. Името е предадено в не славинизирана форма, срв и  (срещу ОУМОРЪ в Именника). Дуйчев посочи три лица византийци с име  [54]. Трудно е да се каже дали се касае за същото име или за просто съвпадение. В всеки случай гръцките местни названия като , които Дуйчев привежда също, трябва да се свържат по-скоро с ботаническото название . Тук принадлежи може би и гръцкото лично име.

За името  (8 в.) [55] Х. Менгес, ако и да се опитва да го обясни от тюркски, гдето обаче няма съответно лично име, допуска все пак възможността да бъде тюркизирана форма на иранското име Hormuz или Hormizd [56], което се среща в уйгурски като Qormuzda, Qormizda [57].

Името КУБРАТ (7 в., ) [58], което няма също съответствие в тюркските езици, е според Х. Грегоар пак иранско. То трябва да се свърже според този учен с иранското име  или , което се среща в надписи от Танаис [59]. Грегоар намира, че е напълно естествено един български владетел да носи иранско име [60]. Етимологията на името , което се свързва с племенното име «харвати», не е сигурна. Според К. Мюленхов то идва от авест. huroda – «красив», според В. Милер от авест. hvar – «слънце» и осет. uta «легло», според Юсти от авест. hva-urvada– «имащ верни приятели», а според едно по-старо тълкуване на Фасмер от авест. hu-urvada «amicus» [61]. Абаев [62] видоизмени етимологията на Милер, като прие авест. hvar-, осет. xor- «слънце» и авест.  «слово», осет. wac, и тълкува цялото име «вестник на слънцето». Напоследък Фасмер [63] прие, че името произлиза от староперс.  «пазач на добитък», авест. psu-haurva към haurvati «пазя». От тази етимология името  би могло да се изведе с метатеза на -rv- в -vr- и прехода на h- в k-. За последното явление Менгес [64] приведе случаите  срещу han, , tarhan и староруското КОРСОУНЬ от , което според автора отразявало тюркско посредничество. Срв. ориенталските форми на , коато са с ch-: Chubrathay, Chudbradraj [65]. Срещу горната етимология биха говорили само приведените ориенталски форми, в които в втората сричка има редовно -b- срещу очакваното -v-. Старобългарската форма КОУРЪТ в Именника идва може би от едно първоначално *КОУВРАТ > *КОУВРЪТ, срв.  у Nikephor. Patr. 24,9. В такъв случай гръцкаtа форма  трябва да се чете Kovratos, а не .

Името МОСТИЧЪ (10 в.) [66] би могло да се сближи с иранското [67] или с  [68], което спoред Фасмер [69], Абаев [70] и Згуста [71] принадлежи към авест. mosta-, перс. mast- «опиянен» в значение «гневен», «ядовит» с преход на a в o в старобългарски. Все пак завършекът -ич остава неясен.

За името  (9 в.) [72], kоето няма също съответствие в тюркските езици, нито сигурна тюркска етимология [73], Х. Менгес задава въпроса дали то не е тюркизирана форма на името на прочутия сасанидски владетел Xosrau,  [74] с замяна на x- с k-, метатеза на -sr- в -rs- и с гръцко окончание , при което обаче остава проблематично началното  [75]. Името  би могло да се свърже по-просто с иранското  име  [76] [77] с протетично О- (вж. за това по-долу) и с преход на  в славянски. Според Милер [78]  идва от осет. karz, авест.  «лош». Д. Дечев [79] и В. Томашек смятат едва ли с право горните имена за тракийски. Обаче с изключение на един пример от Амфиполис  (род. падеж), което може да бъде остатък от някогашната окупация на беломорска Тракия от персите, липсват други примери от тракийските земи.  може да бъде свървано също така и с иранските имена  към осет. xorz «добър», дигор. xwarz, срв. язигскохо име Hurz [80] или по-малко вероятно с арменското [81].

Името ОМУРТАГ (9 в.,  [82]), което е без съответствие в тюркските езици и няма сигурна тюркска етимология, може да се сближи според Х. Грегоар [83] с иранското име  в един надпис от Олбия [84], което Милор [85] извежда от осет. Murdtag «езичник». Единствената пречка би било началното o-. Според Грегоар това о е гръцкият определен член, което по начало е възможно. В първобългарските надписи обаче няма примери без начално О- при това име, а освен това формата Omortag се среща и у западните хронисти [86]. Забележително е, че в първобългарските надписи следните лични имена започват с О-: . На това обстоятелство обърна внимание Х. Менгес [87], който изказа предположението,че тук се касае може би за 3 лице на подавателното местоимение в тюркските езици, което би могло да изпълнява службата на член. Началното О- в имената  и  изглежда да представя по-скоро протетичен вокал, който се явява и в иранското име [88]. Появата на протетичен вокал се среща откъслечно в скитски, а често в осетински пред група съгласни [89].

Името ОСТРО (10 в.) в един надгробен надпис [90] може да се сравни с  [91] [92] - име на един от приближените на алана Аспар. Това име Г. Вернадский [93] смята за иранско.

Името  (9 в.) [94] може да се изведе с преход на  от , авест. «тъмен», перс. , осет.  [95], новоперс. [96], срв.  [97] «притежател на жълти говеда». В такъв случай  би могло да представя гръцка транскрипции на едно славинизирано ОХШЫН, срв. ~могыла [98].

За името на Борисовия син  (9 в.) [99], което няма съответствие в тюркски, Дуйчев [100] допусна възможността и то да бъде от ирански произход. Той го сравни с името на персийския пълководец  [101]

Името  (9 в.) [102] напомня иранското име (първоначално титла) Zik, , Zix [103]. Подобно звучащо тюркско име няма [104].

Най-сетне ирански произход има според Грегоар [105] и Дуло, името на рода на Кубрат и Аспарух. Той го сравнява с личното име  в един надпис от Танаис [106]. Според Фасмер [107] името принадлежи към осет. Dula, което се споменава от O. Marquart [108]. Според Згуста [109] обаче името произлиза от гръцката дума  «роб».

Едно особено положение заема името ПЕРСИАН (9 в. ) [110]. Това име Дуйчев [111] свързва напоследък с народностното име на персите, като приведе за доказателство славянските форми ПЕРЪСНИНЪ, ПЕРЪСIАНИНЪ, ПЕРСIАНIНЪ, ПЕРСНИНЪ. Тази етимология може да се смята за сега за най-сполучлива.

Некои от горните ирански съпоставки и етимологии могат да се окажат несъстоятелни при едно по-строго критично разглеждане. Обаче иранският произход на името Аспарух едва ли би могъл да бъде сериозно оспорен. Обстоятелството, че един член на владетелския род у първобългарите носи иранско име е един извънредно забележителен факт, който не може да се обясни с проста случайност и който се нуждае от обяснение. Той става още по-забележителен, ако иранският произход на Кубрат, името на Аспаруховия баща може да се приеме за напълно сигурен.

Според А. Куник [112] иранския произход на името на Аспарух би могло лесно да се обясни, ако той наистина (бегайки от хазарите) се е изселил от по-късната Черна България, понеже аланите (дн. осети) са живели по това време много по на север отколкото по-късно. В връзка с това Абаев [113] пише: «Ако бихме намерили в осетински специфични сходства с чувашки, то този факт би представлявал голям интерес, понеже той би свидетелствувал за историческите връзки на осето-аланите с волжките българи. Сравнителното изучаване на осетинската и чувашката лексика показва, че такива сходства съществуват.» По-нататък Абаев [114] продължава: «Тези връзки обхващат периода от 5 в. до 14 в. На каква геаграфска територия е могла да стане срещата и общуването на осетите с тези народи (имат се предвид българи, севернотюркски племена, унгарци и др.)? Въз основа на историческите данни арена на такива междуплеменни срещи биха могли да бъдат само граничащите области на южна Русия и северния Кавказ. Това е единственият район, гдето са могли да се кръстосват и наистина са се кръстосвали историческите пътища на всички гореизброени народи.»

Ф. Юсти в увода към известното съчинение Iranisches Namenbuch обърна внимание на една друга страна на иранското влияние. Той отбелеза, че «не само арсакидската династия, но също и благородни фамилии в Армения са от ирански произход, а също и туземни родове приемат ирански имена за да се харесат на владетелския дом... една арменска фонетична форма не винаги едоказателство за арменски произход... Също династиите на георгийците и албаните са арсакидски и носят ирански имена, както кападокийските и понтийските князе... Също и изследванията на имената потвърждават факта, че персите не се задоволявали само да покоряват народите и да изтискват от тях данаци, но че те дори в онези отдалечени земи са устройвали една мощна власт и управление на персийски князе и са разпространявали тяхната религия на светлината» [115]

В една забележка под линия Абаев [116] обръща внимание също така на многобройните скитско-сарматски имена всред иберийски знатни в първия век на нашата ера и посочва като пример .

Наличието на ирански имена у първобългарите не представя следователно нищо невероятно, невъзможно или изключение, а напротив нещо, което би трябвало по начало да се очаква. Иранските имена всред първобългарския владетелски род могат да се дължат или само на иранско влияние, или на сродяване с иранци или на това, че целият род е бил от ирански произход. Ако се вземе пред вид, че ирански имена се срещат изобщо у първобългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред първобългарите са съществували ирански етнически елементи. Тези елементи са проникнали всред тех преди 7 в., когато те още са обитавали южноруските земи. Дуйчев смята като един далечен отзвук от иранското културно влияние и личното име Персиан [117]. Притокът на ирански елементи и иранското влияние ще са продължили наверно до късно. Може би не е случайност, че според Хамбарлийския надпис [118] като пръв помощник на първобългарският военачалник Тук е бил византийският стратег с иранско име Вардан.

Влиянието на иранската култура у първобългарите се забелязва и в други случаи. Така наречените първобългарски знаци, които се намират издълбани върху каменни предмети, тухли и пр. едва ли биха могли да се отделят от т. н. сарматски знаци. Според З. И. Соломаник [119] сарматските знаци се срещат в северното Причерноморие и то най-вече в Боспора, а липсват почти в западния Крим главно от I в. от н. е. т. е. в периода на засилената сарматизация. Те се явяват по време на царете с имена Савромат и Аспург от местните боспорански династии. Те са съществували у сарматските племена и с техното придвижване от изток на запад са проникнали в северното Причерноморие. Иранският произход на тези знаци се приема и от един друг техен изследвач Х. Янихен [120]. Той извежда знаковете на боспоранските царе, които представляват един вид герб на съответния владетел, от иранското знаме петел върху копие. Соломоник [121] посочва, че знакът на даден боспорански владетел може да замени името му в официалните надписи на същия владетел написани на гръцки език. Затова не случайно владетелските знакове заемат видно место в надписите. «Очевидно,– продължава Соломоник, – тези знакове са били разбираеми за всекиго без пояснение в това число на простия народ, който не е знаял гръцки» [122]. В некои случаи знаковете имат значение на дата. По подобие на владетелите и други лица и родове са възприели някакъв знак, който е служел да означава техното имущество, притежание и пр. Между приведените сарматски знакове у Соломоник има некои, които са същите както първобългарските или приличат много на тях. За съжаление първобългарските знакове още не са събрани напълно и издадени на едно место, нито са подредени по време, по честота на срещането, по сходство, по употреба и т. н. Некои от тех са може би знакове на владетели, на родове или на отделни знатни личности. Една обаче е сигурно, че нашите знакове не могат да се отделят от сарматските.

Следи от иранско влияние биха могли да се открият или да се допустнат и в други случаи, напр. в първобългарските надписи, Мадарския скален релиеф, в керамичната украса в Преслав и Патлейна. Обаче изтъкнатото до тук е достатъчно да покаже, че всред първобългарите е имало ирански елементи, които са били носители и на иранско културно влияние. Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите.
 

* Kindly provided by  Mr. Vladimir Belyaev and to Mr. Arcady Molchanov.

[Back]


1. W. Besevliev, Die protobulgarischen Inscriften. Berlin, 1963, S. 312.

2. B. von Arnim. Prinzipielles zir Frage nach Sprache und Volkstum der Urbulgaren. «Zeitschrift fuer slavische Philologie», X, 1933, S. 351: «Die Annahme einer kulturellen und auch athnischen un sprachlichen Kontinuitaet dieser «hunnisch»-iranischen Mischbevoelkerung am Unterlauf des Prut mit den nichtslavischen Bulgaren… scheint mir sehr naheliegend und Fruchtbar, wenn man diese annahme als Ausgangspunkt fuer die Deutung der donaubulgarischen Sprachreste waehlt. Nur ein Ausgangspunkt fuer die Deutung der donaubulgarischen Sprachreste waehlt. Nur ein kleiner Teil dieser Sprachreste laesst sich mit Sicherheit aus den Tuerksprachen erklaeren».

3. Пр. место.

4. «Memoires de l’Academie imp. Des sciences de S.-Petersbourg», VI ser., I, 1832, p. 549. Ср.: Ив. Шишманов. Критически преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимология на името «българин». Мсб. XVI-XVII, 1900, с. 547; Ив. Дуйчев. Имя Аспарух в новоотрытых надписях Грузии. «Archiv Orientalni», XXI, 1953, с. 354, заб. 11.

5. P. Safarik. Sebrane spisy. Slovanske starozitnosti, II, v Praze, 1863, c. 178, § 29, заб. 59: «Perske Asparuch» = P. Schafarik. Slavische Alterthuemer II. Leipzig, 1844, S. 167, Anm. 1 «persisch Asparuch», Ср. Д. Шишманов. Критически преглед…, с. 554; Ив. Дуйчев. Имя Аспарух…, с. 354, заб. 11.

6. S. Uvarov. De Bulgarorum utrorumque origine et sedibus antiquissimis, Dorpati Livonorum, 1853, p. 84. Ср. Д. Шишманов. Критически преглед…, с. 538; Ив. Дуйчев. Имя Аспарух…, с. 354, заб. 11.

7. «Zeitschrift fuer die oesterreichischen Gymnasien», 28. Jahrg. 1877, S. 683: «der Name hat mehr iranischen Klang». Ср. Д. Шишманов. Критически преглед…, с. 573.

8. А. Куник. В. Розен. Известия Ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Приложение к XXXII тому Записок имп. Ак. Наук, No 2, СПб., 1878, стр. 134 (и прим. 1): «Не была ли древней иранской формой от Аспаруха Acparaka?» ср. Д. Шишманов. Критически преглед…, с. 584 и заб. 1; Ив. Дуйчев. Имя Аспарух…, с. 354.

9. «Philologische Wochenschrift», 56, 1936, No 40, 1135.

10. H. Gregoire. L’origine et le nom des Croates et des Serbes. Byzantion 17, 1944/45, p. 116. Not. 37: «…et le nom d’Sparuch est tout aussi iranien…».

11. Г. В. Церетели. Эпиграфические находки в Мцхета - древней столице Грузии. ВДИ, 1948, No 2, стр. 50. За други публикации вж. Ив. Дуйчев. Имя Аспарух…, с. 355, заб. 12.

12. Ив. Дуйчев. Пр. место.

13. A. Maricq. Sclassica et Orientalia, 5. Res Gestae divi Saporis. «Syria», XXXV, 1958, p. 294-360; 309, 12; 323, 54.

14. IOSPE, I, No 84 (38); 205.

15. H.S. Nyberg. Quelques inscriptions antiques decouvertes recemment en Georgie. «Eranos» (=Eranos Rudbergianus), 44, 1946, p. 230, No 1; p. 231: «l’etymologie iranienne en est obscure… le nom derive a coup sur du moyen-iranien»; cp. J. et L. Robert. Bull., 1948, p. 207, No 251 a.

16. F. Justi. Iranisches namenbuch. Marburg, 1898, S. 43, u 47 s.v.

17. M. Vasmer, Untersuchengen ueber die aeltesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranie in Suedrussland. Leipzig, 1923, S. 34: «Kaum Umgestaltung von arm Aspurak trotz F. Justi. Iranisches Namenbuch, S. 47.

18. В. И. Абаев. Осетинской язык и фольклор. М., 1949, с. 157.

19. J. Harmatta. Studies in the Language of the Iranien Tribes in South Russia. Budapest, 1952, 43 и сл. [=«Acta Orientalia Academieae Scientiarum Hungaricae», I, 1950-1952, 261-314].

20. L. Zgusta. Die personennamen griechischer Staedte der noerdlichen Schwarzmeerkueste. Praha, 1955, S. 75, § 66.

21. Пр. съч., c. 157, 177, 191, 210, 212.

22. G. Justi. Op. cit., S. 47.

23. J. Harmatta. Studies…, p. 44.

24. L. Zgusta. Op. cit. …, S. 76.

25. M. Vasmer. Untersuchengen…, S. 29; M. Ebert. Reallexikon der Vorgeschichte Bd. 12. Berlin, 1928, s.v. Skythen S. 243, 8; В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 210 и 221 и сл.

26. J. Harmatta. Studies…, p. 44; L. Zgusta. Op. cit…, S. 76.  може да бъде диалектна форма на .

26а. «Philologische Wochenschrift», 56, 1936, No 40, S. 1135: «Der Wechsel von a, e, I, bes. Im Anlaut, ist dem Tschuwaschischen eigen. In  soll, wie man aus der Tschuwaschenmetropole schreibt,  hypokoristisches Affix sein. So erschiene denn als einfacher Name bei den Tschuwaschen Аспар, Иашпар, Ишпар, Ипшер, Еспер.  ist wohl identisch mit , wie der Sohn des Bosporanerkoenigs  od.  heisst»

27. И. Иванов. Богомилски книги и легенди. София, 1925, с. 282.

28. Н. И. Ашмарин. Словарь чувашского языка, вып. III, Чебоксары, 1929, стр. 163: "Ипшар, название части деревни Якейкиной. Шум. Вол. Ядр. У. Некогда - имя мужч. см. у Магн. (= В. К. Махницкий, Материалы для исследования старой чув. Веры. Казань, 1878), "Ипшаръ".

29. F. Justi. Op. cit., S. 46 s.v. u. 45. S.v. Aspabara; ; M. Vasmer. Untersuchengen 34; J. Harmatta. Studies…, p. 41; другояче В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 182 и сл.

30. Дали прочутият Мадарски конник не стои в връзка с името Аспарух или не представя дори самия Аспарух?

31. W. Besevliev. Inschriften, No 79, 6 u. S. 312.

32. A. Vaillant. Manuel du vieux slave I. Grammaire. Paris, 1948, p. 31.

33. Вж. Заб. 4; Ив. Дуйчев. Най-ранни връзки между първобългари и славяни. ИАИ, 19, 1955, с. 335.

34. Altheim.  bei Ptolemaeus, Omagiu iui C. Diacoviciu. Bucuresti, 1960,  p. 5 sq.

35. П. Д. Скорчев. Произходът на името Аспарух. Ист. Пр., IV, 2, 1947, с. 230-231.

36. Ив. Дуйчев. Имя Аспарух…, с. 356; Най-ранни връзки…, с. 335.

37. F. Justi. Op. cit., S. 74, s.v. Burzmihr.

38. Gy. Moravscik. Byzantinoturcica, Bd. II, 2. Aufl. Berlin, 1958, S. 96.

39. M. Vasmer. Untersuchengen…, S. 36; ; В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 161, 191; L. Zgusta. Op. cit., S. 86, § 88.

40. F. Justi. Op. cit., S. 70; W. Vasmer. Untersuchungen…, S. 36; ; В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 161; L. Zgusta. Op. cit., S. 86, § 86; J. Harmatta, Studies…, p. 41.

41. F. Justi. Op. cit., S. 70; W. Vasmer. Untersuchungen…, S. 36; ; В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 161 и 200; L. Zgusta. Op. cit., S. 86, § 88.

42. F. Justi. Op. cit., S. 70.

43. K. H. Menges. Altaic elements in the Protobulgarian inscriptions. Byzantion, XXI, 1951, p. 115.

44. F. Justi. Op. cit., S. 243.

45. Пр. съч., 132.

46. L. Zgusta. Op. cit., S. 89 f., No 94.

47. L. Zgusta. Op. cit., S. 90.

48. В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 166; cp. и L. Zgusta. Op. cit., S. 432.

49.В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 225 и сл.

50. Ив. Дуйчев. Най-ранни връзки…, с. 330 и сл.

51. M. Vasmer. Die Slaven in Griechenland. Berlin, 1941, S. 181; No 24.

52. Gy. Moravcsik. Byzantinoturcica, II, S. 153.

53. F. Justi. Op. cit., S. 158.

54. Ив. Дуйчев. Най-ранни връзки…, с. 332 и сл., cp. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 154.

55. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 164.

56. F. Justi. Op. cit., S. 7 f..

57. K. H. Menges. Altaic Elements…, p. 117: «A different question would be that of whether this name might not render a Tirkicized form of an Iranian name occurring in Ujgur in the forms Qormuzda, Qormyzda, Xormuzda, etc. in Greek as …, Armenian Ormizd, latin Hormisdas… Under this. aspect the slav. Form КОРМИСОШЪ might be not merely a misspelling, although it would still remain doubtful».

58. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 161 f.

59. L. Zgusta. Op. cit., S. 169, No 256.

60. «Byzantion», 17, 1944/45, p. 116: «Mais que signife ce nom et quelle est son otigine? On a remarque depuis longtemps qu’un nom propre tout a fait figurait dans les inscriptions grecques de la Russie meridionale, au moins deux fois sous la forme Chrathos ou Chorouathos. Ce nom est surement iranien… Il est tout a fait normal qu’un chef bulgare ait porte un nom iranien. Cp. Също «La Nouvelle Clio» 4, 1952, p. 322 suiv.

61. Вж. за приведените тълкувания у L. Zgusta. Op. cit., S. 169.

62. Пр. съч., 168.

63. M. Vasmer. Russisches etymologisches Woerterbuvh, 3 Bd. Heidelberg, 1958, S. 261.

64. K.H. Menges. Altaic Elements…, p. 108, not. 1.

65. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 162.

66. W. Besevliev. Inschriften, No 69.

67. L. Zgusta. Op. cit., S. 312, No 675.

68. L. Zgusta. Op. cit., S. 115 f., No 146.

69. M. Vasmer. Untersuchungen…, S. 44.

70. Пр. съч., 173.

71. L. Zgusta. Op. cit., S. 117.

72. W. Besevliev. Inschriften, No 58.

73. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 350.

74. F. Justi. Op. cit., S. 134 f.

75. K.H. Menges. Altaic Elements…, p. 108.

76. L. Zgusta. Op. cit., S. 106, No 127.

77. IOSPE, I, No 99, No 101.

78. L. Zgusta. Op. cit., S. 292, § 590, cp. и В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 170 сл.

79. D. Detschew. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957, S. 229.

80. В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 169 и 254.

81. F. Justi. Op. cit., S. 179.

82. W. Besevliev. Inschriften, 251 f.

83. «Byzantion», 17, 1944/45, p. 114, not. 33 : «.. il est impossible de ne pas rapprocher Mourtag de Mordagos, qui se trouve dans une inscription grecque de la Russie meridionale».

84. IOSPE, I, No 138.

85. L. Zgusta. Op. cit., S. 119, No 151.

86. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 218.

87. K.H. Menges. Altaic Elements…, p. 107.

88. L. Zgusta. Op. cit., 220, § 386. F. Justi привежда  (73) покрай  (231). Дублетни форми или грешки?

89. В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 215.

90. W. Besevliev. Inschriften, No 68.

91. Priscus, fr. 21 (=Excerpta de legationibus, ed. C. de Boor, II. Berini, 1903, p. 589).

92. Theophan., ed. De Boor, 117, 26.

93. «Suedostforschungen», 6, 1941, S. 62.

94. W. Besevliev. Inschriften, No 60.

95. M. Vasmer. Eberts Reallexikon, s.v. Scythen, S. 241; В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 158 и сл.

96. F. Justi. Op. cit., S. 171 s v. Xasin.

97. F. Justi. Op. cit., S. 13.

98. M. Vasmer. Die Slaven…, S. 276.

99. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 356.

100. Ив. Дуйчев. Най-ранни връзки…, с. 336.

101. F. Justi. Op. cit., S. 257 f.

102. W. Besevliev. Inschriften, No 43.

103. F. Justi. Op. cit., S. 385.

104. K.H. Menges. Altaic Elements…, p. 112.

105. «Byzantion», 17, 1944/45, 116, заб. 37: «Ce ne sont pas seulement les trois noms de princes bulgares, Kouvrat, Asparuch et Omurtag que l’on retrouve dans des inscriptions grecques de Tanais et d’Olbia, mais encore le nom de la race princiere bulgare de Doulo, connue par l’Imenik. Cf. Doulas, dans une inscription de Tanais»

106. L. Zgusta. Op. cit., S. 374, § 960.

107. M. Vasmer. Untersuchungen…, S. 38.

108. J. Marquart. Osteropaeische und Ostasiatische Streifzuege. Leipzig, 1903, S. XXXIII, 145, 155, 172 «Es ist mir nicht zweifelhaft, dass der alanenfuerst Dula nur die personifikation eines Stammes ist, dass wir also hier einen Alanenstamm Dula bezeugt haben».

109. L. Zgusta. Op. cit., S. 374.

110. Gy. Moravcsik. Op. cit., S. 257.

111. Ив. Дуйчев. Пресиам-Персиан, «Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски». София, 1960, с. 479-482.

112. А. Куник, В. Розен. Указ. соч., стр. 134, 6. В. И. Абаев. Указ. соч., стр. 158 и сл.

113. Пр. съч., стр. 35.

114. Пр. съч., стр. 41.

115. F. Justi. Op. cit., S. XIII.

116. Пр. съч., стр. 241, заб. 2.

117. Вж. бел. 112.

118. W. Besevliev. Inschriften, No 47, 18.

119. Э. И. Соломиник. Сарматские знаки Северного Причерноморья. Киев, 1959, стр. 17.

120. Die Bildzeichen der koenglichen Hoheit bei den iranischen Voelkern. Bonn, 1956, S. 16, 17, 29.

121. Э. И. Соломиник. Сарматские знаки …, стр. 23.

122. Пак там.