Всеки народ покрай множеството общи и съвпадащи с другите народи понятия има и думи, които са си само негови и не са познати нашироко по света. Българинът също притежава такива редки и познати само на него слова. Някои от тях, стига само да ги произнесе човек, донасят дъха на нещо дълбоко българско – нещо, наподобяващо гласа на онези старинни наши мелодии, които не се срещат никъде другаде по света.
Всеки българин е съпроводен с такива, само негови думи, още от рождената си люлка. Той не си дава сметка за тях, но те звучат над него още от мига, в които той се появи на света. Думи като БАЩА, МАЙКА, ЧИЧО, ЛЕЛЯ, КАКА, БАТИ... Когато българинът порасне, той някой ден се опитва да разбере само негови ли са тези думи, или ги има и някой друг народ. И тогава той с изненада открива, че наоколо няма нито един народ, който да нарича роднините си точно по този начин...
А после пред него се разкрива и още нещо. Оказва се, че и КЪЩАТА и СТРЕХАТА над главата му, СТАЯТА с МУШКАТОТО на прозореца, ЦИКЛАМАТА и КРИНЪТ в градината, КОКИЧЕТО, МИНЗУХАРЪТ И ТЕМЕНУЖКАТА, които се разпукват през пролетта, ЛЮЛЯКЪТ, БОЖУРИТЕ и ЧИМШИРЪТ, с които се плетат венци на 24 май, са си все особени български думи, които не се срещат сред околните народи, включително и сред славяните, които стоят най-близко до нас по език.
Навсякъде покрай нас звучат такива особени думи. Ние сме буквално потопени в тях. Те ни посрещат напролет в полето с гласа на ЧУЧУЛИГАТА, ГУРГУЛИЦАТА и ГУГУТКАТА, те ни се обаждат лете с гласа на КОСА и ПЪДПЪДЪКА, напомнят ни за себе си чрез пъстрия ПАПУНЯК, чрез църкащите в тревата ЩУРЦИ, чрез обаждащите се от тъмните гори БУХАЛИ, ЧУХАЛИ И УЛУЛИЦИ. В тези думи звучи нещо, което само българин може да разбере нещо, което няма в своя език славянинът, няма немецът и французинът, нито турчинът и гъркът. На тях тези слова са чужди, както е чужда думата ХОРО, както са чужди понятията ГАЙДА и СВИРНЯ, а също АНТЕРИИТЕ, ПОТУРИТЕ, БЕНЕВРЕЦИТЕ, ЦЪРВУЛИТЕ И МЕНТЕТАТА, с които българите играят своите народни свирни и КОНТОШИТЕ, СУКМАНИТЕ, ПАФТИТЕ и ОБИЦИТЕ, с които са излизали на мегдана българските жени.
Истински водопад от стари неразгадани думи шурти и до днес навсякъде в нашия език. И дори самата думата ШУРТЯ и ЧУЧУРИТЕ, от които шурти водата са част от този загадъчен водопад. От такива слова е изтъкано в прекия и преносния смисъл почти цялото облекло, което е носил българинът дълги векове. А и почти целият негов домашен бит.
Когато българинът пълни наесен своите БУРЕТА с ГЪМЗА той произнася две прастари и само негови слова. Когато прекосява селската МЕРА, минавайки покрай СИНУРИ, ХАВРИ и ВАДИ, също казва такива слова. Когато ВЪРВИ подир стадото си с ГЕГА или ТОЯГА и смята колко СТОКА има в неговото СТОПАНСТВО и каква ПЕЧАЛБА ше му донесат неговите ЙОСИ, ШИЛЕТА или ЩЕРИЦИ, или УГОЕНИТЕ му НЕРЕЗИ и ШОПАРИ, той пак казва думи чужди на славяни, турци, гърци и на кого ли още не.
Ето този водопад от особени и често твърде красиви думи ни е останал от древните българи. Защото единствените места по света, където се срещат подобни думи, са местата, откъдето е минал техният път към България - Памир и Кавказ.
В Кавказ и до днес има народи, които приспиват децата си с НАНИ-НА,
които казват на пойните птички ЧУЧУЛИГИ, на пеперудите - ПЕПЕЛО, на свиреното
- ШВИРИ, на шетането – ШЕТАНА, на сукмана – СУКБАН, на чичовците си ДЗИЯ,
на батковците си БАТОНО, на целувката ОБЮЧ, а на омразата БРАЗИ. А в Памир
звучат не само тези старинни думи, но и всички особени слова, белязани
с характерното наше българско Ъ, което само българинът може да произнесе.
Ето някои от тези слова, част от които вече споменахме по-горе, но тук
ще повторим, защото заслужават да ги знае всеки българин:
| БЪЛГАРСКА ДУМА | ПАМИРСКА ДУМА |
| КЪЩА
КЪТ КЪС (кратък) КЪРПА ХЪШ ТЪНЪК ТРЪС (конска езда) БЪЗ МЪСКА (катър) БЪДНЕ (вид гърне) ВЪДЪК * РЪЙ-РЪЙ, КЪЦИ-КЪЦИ, ПЪЦИ (межд.) КЪШ (межд.) |
КЪШТА
КЪТ КЪС КЪРПА ХЪШ ТЪНЪК ТРЪЦ (конска езда) БЪЗ (вид игра) МЪСК (смесен, мелез) БЪДНАЙ (гърне) ВЪДЪК (кукла) РЪЙ-РЪЙ, КЪЦИ, ПЪЦИ КЪШ |