V. ПРИ  ХАЗАРИТЕ

24.

А що се отнася до царя на хазарите, който носи титлата хакан, и истината е такава, той се появява на всеки четири месеца веднъж, и то за да се разходи и за да поразвлече, излизайки от двореца, изоставяйки делата си, тъй като е бил отдалечен както от водата, така и от пасищата. Наричат го големият хакан, а заместника му именуват - хакан-бег [1].

Той е този, който предвожда войските и ги управлява, ръководи държавните дела, грижи се за държавата, явява се пред народа, извършва походи, покоряват му се и царете, намиращи се близо до него. Той влиза смирено при царя всеки ден, при най-големия хакан, при което проявява унижение и спокойствие. При него влиза, но само бос, държейки в ръка дърва, при което, когато го приветсвува, запалва тези дървета. Когато завърши с топливото, сяда заедно с царя до трона, от дясната му страна. Замества го мъж, носещ титлата кундур-хакан, а негов заместник е така нареченият джаушигар [2]. Обичаят на най-големият цар е такъв - той не дава аудиенция на хората и не разговаря с тях и при него не влиза никой освен тези, за които споменахме. Пълномощията, връзките и развръзките се въртят от другиго. Управлението на държавата лежи върху плещите на хакан-бег.

Що се отнася до най-големия цар, ако той умре, за него се построява голямо имение, в което се намират 20 къщи, и изкопават гроб за него във всеки дом и раздробяват камъните на ситно, дотолкова, че заприличват на антимон [3], разстилат го в гроба и хвърлят върху него негасена вар. И под двор и под този гроб има голяма река [4], те поместват гроба именно над тази река и казват, че всичко се прави, за да не достигнат до него нито дяволът, нито човек, нито червеи, нито пък други отвратителни твари. Когато го погребват, режат шиите на тези, които го заравят, за да не стане известно в кой от тези домове е изкопан гробът му. Последното му жилище се нарича рай и [те] казват: "Той влезе в рая." Всчки домове са застлани с брокатени килими, избродирани със злато.

Царят на хазарите има и друг обичай – има 25 жени, при това всяка една от тях е дъщеря на някой цар, съперничещ му с нещо и негов съсед. Взема я волю-неволю. Той има и 60 девойки държанки специално за постелята му. Всички те са неземно красиви. И всяка от свободните жени и наложниците живее в отделен дворец - за всяка има отделно помещение във вид на купол, покрито с плътна ленена тъкан, а около всеки купол има утъпкано място за разходка. Всяка от тях си има евнух, който я пази. И така, ако хаканът поиска да се сближи с някоя от наложниците, той изпраща за евнуха, който я пази – и той [евнухът] се явява при нея по-бързо от мигането на окото, за да я постави в леглото му, и стои пред вратата на царския купол през цялото време, докато те задоволяват страстите си. И когато той [царят] й се е насладил вече, евнухът я взема за ръка и те се отдалечават. След това евнухът не остава при нея и минута дори.

Когато този велик цар язди, около него язди и войската му, по случай неговото излизане, при което разстоянието между него и кортежа му е една миля, и не може да се види нито един от поданиците му в друго положение, освен коленичил, покланяйки му се, и не повдига глава, докато царят не премине край него.

Времето, през което царят управлява, е 40 години. И ако той живее един ден повече от това, неговите поданици или приближените му го снемат от власт или го убиват и казват: "Той е вече с по-малко ум и разсъжденията му станаха неоснователни!" Ако изпрати в поход отряд, то той [отрядът] никога няма да се върне назад, а ако се обърнат и започнат да бягат, предава се на смърт всеки, който [от този отряд] се върне при царя. А що се отнася до предводителя и неговия заместник, ако те избягат, довеждат тях самите, водят жените им, децата им и ги подаряват някому като роби в присъствие на останалите. В същото време, докато те гледат, подаряват и техните коне, и домашното им имущество, оръжието им и другите им вещи. Понякога царят разрязва всеки от тях на 2 парчета, разпъва ги на кръст, а понякога връзва на вратовете им въже и ги обесва на някое дърво. А понякога, ако се смили над тях, ги прави коняри.

Царят на хазарите има огромен град на река Атил, състоящ се от 2 части – в едната живеят мюсюлманите, а в другата [част] царят и неговите приближени.

Мюсюлманите били управлявани от човек, приближен до момчетата на царя, който се наричал хаз. Той бил мюсюлманвн. Съдебната власт над мюсюлманите,  живеещи в страната на хазарите и идващи от време на време по търговски въпроси, е предоставена на този отрок мюсюлманин, так че никой не се занимава с техните работи, не ги съди. Мюсюлманите в този град имат джамия, в която се събират да се молят. Там те присъстват по петъците. Джамията има високо минаре и няколко муедзини.

И когато в 310 г. [5] до царя на хазарите пристигна вестта, че мюсюлманите са разрушили синагогата (караимско кенасе), намираща се в двореца Ал-Бабунадж, то той заповядал минарето да бъде разрушено, муезинът бил осъден на смърт и изрекъл: "Ако наистина не се побоях, че в страните на исляма няма да остане неразрушена нито една синагога, аз непременно щях да съборя и джамията."

Хазарите и техният цар, всички юдеи, славяните и всички, които граничат с тях, му се покоряват и той се отнася с тях както към роби, а те покорно се подчинявали.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Най-вероятно това е тюркска титла - управител, княз.

2. Джаушигар - така се нарича в Турция и мамелюкски Египет полицейски и военен чин с не особено висок ранг.

3. Прашец, с който боядисват ресниците.

4. Тук може би става дума, че те копаят отводен канал и гробът се оказва обкръжен с вода от всички страни, точно по тякъв начин и дворецът на живият хакан, както вече е известно, се намира на остров.

5. Тази година започва от 1 май 922 г. Посланиците са пристигнали при царя на булгарите на 23 май същата година. За разказаните по-нататък събития Ибн Фадлан е разбрал очевидно на бреговете на Волга, т.е. когато е е бил на гости на царя на булгарите, тъй като в Хазария той не е бил. Разрушението на минарета и накаанието на муеззина в Хазария са станали много скоро след пристигането на пратениците в царството на булгарите и без съмнение са били свързани с това.