Make your own free website on Tripod.com
Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България

IV. ПРИ  РУСИТЕ

23.

И по-рано неведнъж са ми разказвали какво правят със своите висшестоящи началници при тяхната смърт, най-малкото от които е изгарянето им, така че много ми се искаше да присъстам при това. До мен дойде известие за смъртта на един изветен мъж от тях. И ето те го поставиха в гроба, сложиха капака над него, след изминаване на десет дни, докато не свършеха с кроенето на дрехите му и не ги ушиха.

За бедния човек това става така: построяват малък кораб, полагат мъртвеца в него и го запалват (кораба), а за богатия постъпват така: събират парите му, разделят ги на три части – една трета остава за семейството му, една трета използват, за да му се скроят дрехи, и една трета, за да приготвят набиз, напитка, която те ще пият до деня, когато неговата девойка ще се самоубие и ще бъде изгорена зад своя господар, а те изцяло се предават на властта на набиза, пият го денонощно, така че [понякога] някой от тях умира, държейки чашата си в ръка.

Ако умре старейшината, то неговото семейство говори на девойките и юношите му: "Кой от вас ще умре заедно с него?" Някой от тях проговаря: "Аз." И ако той е изказал съгласието си, то това е вече задължително и връщане назад няма. А ако той поиска сам това, не биха го допуснали. Повечето, които постъпват така, това са девойките.

* * *

И ако умре такъв мъж, за който споменах преди, то казват на момичетата му: "Кой ще умре заедно с него?" Една от тях казала: "Аз." И така заръчали на двете му момичета да я пазят и да бъдат с нея, където и да ходи тя, даже и дотам, че да мият краката й със собствените си ръце. Неговите родственици се заели с неговата работа – да кроят дрехи за него, да приготвят това, което е необходимо. А девойката всеки ден пила и пяла, веселила се, радвала се на бъдещето.

Когата настъпил денят, в който трябвало да бъдат изгорени той и девойката, аз пристигнах до реката, в която се намираше корабът му - и ето виждам, че той е вече изнесен на брега и за него са сложени четири подпорки от дървен материал [от хаданг – бяла топола – б. пр.] и друго дърво, поставено около него [кораба], неща като възвишение от дъски. След това корабът бе премъкнат по-нататък, докато не бе наместен на тези дървени съоръжения. Започнаха да идват и да си отиват. Говореха език, който не разбирах. А той, мъртвецът, беше далеч, в своя гроб, тъй като още не бяха го изваждали оттам. После донесоха легло, сложиха го на кораба и го покриха с тегелирани дюшеци и византийски брокат и възглавници [от византийски брокат], и тогава дойде старица, която наричат "ангел на смъртта", тя разстла върху ложето постелките, за които вече споменахме.

Тя ръководи обшиването и приготовлението му и тя убива девойките. Аз я видях, че прилича на вещица и че е грамадна, дебела, мрачна и сурова. Когато те пристигнаха до гроба му, отстраниха пръстта от дървения капак, дръпнаха дървото настрана и извадиха мъртвеца от неговия изар [1], с който той е погребан, и ето че видях как той [мъртвецът] е почернял от студа на тази страна. А те още преди това са сложили с него в гроба му набиз, плодове и тамбур [2].

И така те извадиха всичко това навън, той съвсем не смърдял и нищо не било променено, освен цвета му, и го облякоха с шалвари и гетри, и ботуши, и куртка, и кафтан от брокат със златни копчета, сложиха на главата му шапка също от брокат и самурени кожи. Понесоха го, не спряха, докато не достигнаха до палатката, опъната за него на кораба, поставиха дюшека и го подпряха с възглавници и донесоха набиз, плодове и благовонни растения и го оставиха заедно с тези предмети.

Донесоха хляб, месо и лук и го оставиха пред него, донесоха куче и го разрязаха на две части и го хвърлиха в кораба. После донесоха всичкото му оръжие и го туриха до него, сетне взеха два коня и ги пришпорваха, докато те не плувнаха в пот, след което ги разрязаха с меч и запокитиха месото им в кораба.

Подир това доведоха две крави, заклаха и тях и хвърлиха и тях в кораба. Най-накрая донесоха петел и кокошка, убиха и тях и ги запратиха на същото място.

А девойката която поискала да бъде убита, отивайки и връщайки се, влизала в юртите една след друга, при което към нея се присъедннява стопанинът на дадената юрта и й дума: "Кажи на своя господар: "Аз направих това от любов към теб."

* * *

Когато настъпила икиндия, в един петък, довели девойката до нещо, което били направили по-рано, приличащо на корнизи на вратите, тя поставила двата си крака върху дланите на мъжете, повдигнала се на този корниз и хортувала нещо на своя език. След това слязла, после я повдигнали втори път, при което извършила същото действие, както и първия път, сетне отново я спуснали и я повдигнали трети път, сторила това, което и предишните два пъти. Подир това й подали кокошка, отрязали главата на кокошката и я захвърлила. Те взели обезглавената кокошка и я захвърлили на кораба. Попитах преводача за стореното от нея и той ми обясни, че тя казала първия път, когато я повдигнали: "Виждам моя баща и моята майка", а втория път изрекла: "Виждам моите умрели роднини седнали", третия път мълвяла: "Виждам моя господар, седнал в градината, а градината е красива и в нея има много зеленина, с него са много мъже и момчета, и ето той ме вика, така че водете ме при него!" И те тръгнали с нея към кораба. Тя свалила двете си гривни, които били на ръцете й, и ги дала на жената, която се наричала "ангелът на смъртта", а тя била тази, която щяла да я убие. Тя [девойката] свалила и двете халки, които били на краката й, и гй дала на тези две дейвоки, които й помагали – те и двете били дъщери на жената, позната с прозвището "ангелът на смъртта". След това я повдигнали на кораба и още не влязла в палатката, дошли мъжете, които носели със себе щитове и тояги и й подали чаша с набиз, тя пяла над нея и я изпила. Преводачът ми каза, че така тя се сбогува със своите приятелки. След това й бе дадена друга чаша, взе я и започна песен, при което старицата я окуражаваше да пие и да влезе в палатката, в която се намираше нейният господар [мъртвецът]. И аз видях как тя се заколеба, искаше да влезе в палатката, но вмъкна главата си [между нея и кораба]. Старицата сграбчи главата й и я напъха в палатката и влезе вътре с нея [с девойката].

Мъжете започнаха да удрят с тоягите по щитовете, за да не чуват виковете на девойката, а биха се изплашили и другите момичета и не биха поискали да умират заедно с господарите си. После в палатката влязоха 6 мъже и всичките те извършили прелюбодеяние с девойката. Сетне поставили девойката на една страна, редом с господаря им, двама хванали двата й крака, двама я уловили за ръцете и старицата, позната с името "ангелът на смъртта", омотала около врата й въже и дала двата му края на намиращите се в противоположните краища други двама мъже, за да го държат, а самата тя се приближила, като държела в ръката си нож с широко острие. И ето тя започнала да го забива в ребрата на девойката и да го изважда, а в същото време двамата мъже я душили. И така, докато момичето не издъхнало. След това се приближил най-близкият родственик на този мъртвец, взел тоягата и я запалил на огъня, след което тръгнал заднешком [с гръб към кораба], с лице към своите хора, в едната му ръка била запалената пръчка, а другата била в задника му, а той, както си е гол, останал така, докато не запалил дървото, намиращо се под кораба.

След това надойдоха хора с парчета от дърво за подпалки и дърва и всеки държеше борина, краят на която той преди това беше запалил. Огънят обхвана дърветата, после кораба, сетне палатката, а така и мъжа, и девойката, и всичко, което се намираше там, задуха и ужасно силен вятър, пламъците на огъня се увеличиха и се разгоряха неукротими и обхващащи всичко наоколо. До мен стоеше някакъв русин и чух, че той разговаря с преводача, който беше с мен. Попитах го за какво разговаря с него и той ми отговор: "Правилно разсъждава той, казвайки ми: "Вие, о, араби, сте глупави!" Той каза: "Наистина вземате най-любимия и уважаван човек от Вас, хвърляте прахта му в земята и изяждат праха му червеите, а ние го изгаряме да едно мигновение, така че той се озовава в рая незабавно и веднага."

След това се изсмя, а аз го попитах за това, а той ми каза: "От любов към него Бог изпрати вятър, за да го вземе веднага, начаса." И наистина не бе изминал и час и корабът, и дървата, и девойката и господарят се бяха превърнали в пепел. След това построиха на мястото на този кораб, който те извлякоха от реката, нещо, наподобяващо заоблен хълм, и го забиха в средата на голямо дърво [хаданга – бяла топола], написаха на него името на този мъж и името на царя на русите и се отдалечиха.

* * *

Той [Ибн Фадлан] каза:

Към обичаите на царя на русите следва да се отнесе и това, че заедно с него в двореца живеят четиристотин мъже богатири, последователи и привърженици, и при това хората, живеещи с него, са надеждни, от тях някои умират, когато той умре, и биват убивани заради него. При всеки от тях живее и момиче, което му прислужва, мие му главата и му приготвя това, което той яде и пие. Има и друго, което използва като държанка. Тези 400 мъже седят под ложето и престола му. А ложето му е огромно, с инкрустации от скъпоценни камъни самоцвети. На това ложе седят и 40 девойки (специално за постелята). Понякога има сношение с някои от държанките в присъствието на сподвижниците си, за които споменахме по-горе. Такава постъпка те не смятат за срамна. Той не слиза от леглото си, така че ако иска да задоволи някое от желанията си, то той уталожава нуждите си в леген, а когато му се прииска да поязди, довеждат коня му направо до леглото и той възсяда коня си, а когато пък поиска да слезе от коня, довеждат животното толкова близо, че да може направо да се свлече на кревата. Той няма други задължения  и работа, освен да се съвокуплява с девойките, да пие и да се отдава на развлечения. Той си има заместник, който командва войските му, сражава се с враговете и го замества при поданиците му.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Изар - дреха, с която обличат мъртвеца, тя е спомената още при Херодот при описание на арабите.

2. Тамбур - музикален инструмент, близък до балалайката.