2.

Политическата и икономическата йерархия в казанското ханство е значитено по-усложнена в сравнение с тази в първата Българска държава. Ако преди годишният данък е бил само една кожа от собол, сега вече данъците са непосилно бреме.

В ханския дворец са въведени нови структури, като завеждащ финансите, завеждащ ханския двор, ключар на подземните складове, коняр, организатор на лова, оръжейник, управител на кухнята, възпитател на ханските деца, завеждащ канцеларията на хана, външнополитическото ведомство.

Във военноадминистративно отношение ханството е раздлено на пет даруги: Галицка, Алуцка, Арска, Зюрейска, Ногайска.

Земята като основен продукт за производство определя и системата - феодална. Феодалите са няколко категории. Естествено пръв и главен феодал е ханът. След него са емирите, които събират данък не само за държавата, но и за изхранване на армията в съответната даруга, както и за себе си. Следват тарханите, върху които се простира ханския имунитет. За да получи високата титла, боецът е длъжен да покаже силата на мускулите си, ловкост, воля и подвиг, който няма равен на себе си. Обладателят на титлата "тархан" се освобождава от отговорност за 9 тежки престъпления. До 9 коляно родът му не плаща данъци. Без да иска нечие разрешение, с изключение на ханските дъщери, може да заведе в харема си всяка жена, която пожелае. Тарханът свободно влиза в ханския дворец, взема участие във военните съвети, по време на поход е в авангарда на хана, а когато е тъжен, трябва да изпие 9 чаши веселящо вино от ръката на държавния глава. В ярлъка на Сахиб бей от 1523 г. е записано тарханът да достигне до деветото небе на почестите и славата, като получи коне, килими и друг род девет предмета, по девет от всеки.

Мюсюлманската духовна върхушка съперничи по богатства на тарханите. Последни във [реда] на феодалната йерархия са казаците. Те са ядрото на армията. Съгласно законите, дава се например едно село, в което селяните са крепостни на казака. Данькьт, който той определи за себе си, е фактически държавното му възнаграждение.

Най-онеправдан е народът. Трудовото население носи названието "кара халък", т. е. черни хора, черноработници. То поддържа икономиката на страната, от него се вземат мъже за война. Най-тежкият данък е "ясяк". Ясякът се плаща по законите на монголската държава от 1257 г. Събира се от верни на хана люде, които обладават имунитет. Самият начин на вземане на данъците представлявя страшен, често пъти кървав уестърн.

Когато ханството преминава под властта на Ул Мохамед, той преразпределя богатствата, като най-едри феодали стават верните му войници или татари от всички краища на монголската империя. "И започнаха да се събират около царя много варвари от различни страни, от Златната орда, и от Астрахан, от Азуев и от Крим", четем в руска летопис. Несправедливостта събужда народния гняв. Всяка година, когато се събират данъците, има локални конфликти, а през 1496 г., 1531 г., 1545-1546 г., 1549 г. и 1561 г. те прерастват във въстания.

Монархът в Казанското ханство не е абсолютен владетел. Решенията се вземат със съгласието на висшето духовенство и болярите. Главните членове на дивана (ханския съвет) са карачите - представители на най-богатите родове. Те в значителна степен ограничават властта на хана и диктуват външната политика на страната, което предполага борба за влияние, политически сблъсъци. От това се ползват враговете на Казанското ханство, на първо място руските политици. С парите на последните се оформя русофилското лоби в дивана, в противовес на татарската партия. Москва поставя на първо място отношенията си с Казан, защото от 1445 г. до 1465 г. Русия плаща данък - цената на Ул Мохамед да даде свободата на великия княз Василий II. Васалното положение гарантира мира в района и Казанското ханство укрепва. През 60-те години обаче настъпват политически обрати в двете държави: в Русия процесът на политическо обединение се ускорява, докато Казанската държава е в упадък. Тя се раздира от междуособици. Москва смята, че сгодният момент да се разправи с най-твърдия си противник е дошъл след като принц Касим, вторият син на Ул Мохамед, търси помощта на руския цар, за да превземе трона след смъртта на брат си Махмуд. Но атаката срещу столицата на успява. Синът на Махмуд - Халил става държавен глава (1466-1477), а след него е Ибрахим (1477-1479 г.).

През това време Казан се охранява от военна флотилия. За да осигурят безопасността откъм север, казанци превземат град Хлинов - столица на Вятските земи. За последните Русия не скрива амбициите си, но е изпреварена. Казан и Москва сключват мирен договор през 1479 г., който се запазва цели 10 години.

Смъртта на Ибрахим през 1479 г. е нов сигнал Москва да поднови агресията си. Тя се благоприятства от факта, че политиците пак не могат да поделят властта. Отново една срещу друга са татарската и руската партия. Вторите обаче надделяват и техният представител Али е коронясан. Неговата крайно русофилска политика среща неодобрението дори на покровителите му и през 1487 г. руската войска го принуждава да абдикира. Новият държавен глава Мохамед Емин се признава за васал на Москва. Иван III прибавя към титлата си "Княз български". Али е политически изганник и умира във Вологда.

След две години Русия отнема Вятските земи от българите и по този начин обгражда с военен кордон от запад и север Казанското ханство.

В края на XV в. борбите за престола отново се възпламеняват. Татарската партия влиза във връзка с Тюменския хан Ибак. Той изпраща брат си Мамук в Казан и завзема висшата власт. Но московската партия се мобилизира и в скоро време, посредством преврат, издига на трона Абдул Латиф. През 1502 г. обаче Мохамед Емин отново се връща на престола. Той обявява русофилските си амбиции и това не е случайно. Мохамед Емин по време на изгнанието си е управлявал Серпухов, Кашира, Хотун, бил е главнокомандващ руската войска в Литовската война. Той изпраща предшественика си в Кашир, където Абдул Латиф умира през 1517 г.

Москва обаче не е спокойна за отношенията си с Казан. Мохамед Емин се сближава с Турция, която през ХVI в. е фактор в Европа. Високата порта подстрекава антируския заговор през 1505 г. Руските търговци са избити в Казан, а посланикът Михаил Кляпик – арестуван. 60 000 казански войници тръгват към Нижний Новгород, но са отблъснати под стените на града. Русия мобилизира 100 000 армия и разгромява казанците. Спасяват се едва 7000 души.

Сложните отношения на Москва с Турция, Полша и Литва диктуват на Василий III да укрепи тила си. Затова той сключва мирен договор с Казан, като признава суверенитета на ханството, отказва се от годишния данък, отрича васалното му положение.

[Previous] [Next]
[Back to Index]