Оригиналният термин, даден от Ибн Фадлан е 'сакалиба', който тука е преведен като 'славяни'.

Обаче, по това време славяните все още не са се били установили в района на Средна Волга. Както ще видите от главата "ПРИ СЛАВЯНИТЕ", за Ибн Фадлан думите 'българин' и 'сакалиба' са взаимно заменяеми. Царят Алмуш е наричан ту 'цар на българите', ту 'цар на сакалиба'. Държавата, обаче, е винаги 'България. Не съм запознат с детайлите защо 'сакалиба' е приравнен със 'славяни',
но у David Lang, (стр. 29 на неговата книга 'The Bulgarians', 1976) се натъкнах на още едно несъотвествие на 'славянската' хипотеза:

There exists a Persian geographical treatise called Hudud al-Alam or 'Regions of the world', written in AD 982, which gives an illuminating insight into the way of the Slavs, as well as that of other peoples of the Near East and Russian regions. The anonymous Persian geographer has a special discourse (Chapter 43) on the Slavs or Saqaliba. In the translation of the late Professor Vladimir Minorsky, we read:

'The people live among the trees and saw nothing except millet. They have no grapes but posses plenty of honey from which they prepare wine [i.e. mead] and the like. They posses herds of swine which are just like herds of sheep. They burn the dead. When a man  dies, his wife, if she loves him, kills herself. They all wear shirts, and shoes over the ankles. All of them are fire-worshippers. They posses stringed instruments unknown in the Islamic countries, on which they play. Their arms are shields, javelins, and lances. ...They spend the winter in huts and underground dwellings. They posses numerous castles and fortresses. They dress mostly in linen stuff. They think it their religious duty to serve the king. They posses two towns.'

Our learned Persian is apparently wrong in thinking that the ancient Slavs were fire-worshippers, though there is evidence of a cult of the sun. ...

Затова приравняването 'сакалиби' = 'славяни' според мен е под съмнение, и би било по-добре, ако българския превод бе оставил непреведена оригиналната дума 'сакалиба'.

Забележете също, че Ибн Фадлан споменава многократно думите 'тюрки', 'тюркски' при описанията му на огузите, на печенегите и башкирците: "... озовахме се при племето на тюрките, известни още с името Ал-Гузия [т.е. огузите]"; "... това [башкирците] бяха най-лошите тюрки и най-мръсните"; "Печенеги: това е тюркски народ. Те са езичници и имат много овце".

Когато, обаче, Ибн Фадлан достига Волжска България, всякакви споменавания на тюрки секват. Той говори само за 'булгари' и 'сакалиби/славяни'.

[Назад]