И тече река Волга. Водите й все така водят своята битка със скалите от двата бряга и с времето. Защото много са били стопаните на великата река, но най-дълго тя е била наша. Фактически от началото на хилядолетието до около XV в. Волка е българска река.

Първоначално дедите ни я наричат Атил, на името на хунския вожд, поставил началото на рода Дуло. (По-късно названието търпи редукциите на "Етил" и "Итил") След това вероятно към VII в. реката е преименувана пак от българите и името й става Болга.

Първите българска заселници идват тук около I в. след Христа. Дотогава те са живели в степите между Памир, Средноазиатските планини, Урал, територията на днешен Казахстан. Те са от малкото народи, за които първата работа била да строят, а не да разрушават.

И това не е случайно: българската цивилизация е регистрирана от съвременните учени към ХVIII в. пр.н.е. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската.

Между IV и V в. сл.н.е. българите са поробени от западните тюрки, според Гео Донев, а според проф. Алфред Халиков от Казанския университет от хуните. Независимостта си те постигат през VII в., когато Кубрат побеждава Тунджабу хан. Учредява се Велика България. Границите й били между Волга, Дон, Днепър, Българско (Каспийско) море, Черно море. Столица става Фанагория, построена на Таманския полуостров.

След смъртта на Кубрат, държавата му се разпада: Кубер потегля към Балканите и се заселва в земите на днешна Македония; Аспарух основава Дунавска България; Алцек повежда народа си към Апенините. Явно предците ни са си поставяли за цел да завладеят двата полуострова, привлечени от вечните градове Рим и Константннопол. Батбай остава верен на Кубратовия завет, но трябва да подели територията си с хазарите, които също са българи. За това съдим и от преданието, че Болгар и Хазар са синове на Тангра. Котраг потегля към Атил, където вече има българи, но държава се учредява едва след два века, при Алмуш от рода Дуло.

В настоящата кннга, в основата на която е теорията на проф. Халиков, се разказва за Велика Волжска България - страната, която разширявала границата си не за сметка на войни, а посредством своето силно културно влияние. Много от твърденията на проф. Халиков предизвикват спорове: според него Волга е финско, а не българско название. Той смята, че потеклото ни е тюрско. От друга страна видният учен представя обилни доказателства, че в Татарстан живеят българи, а не татари.

Темата за българите е обширна. Ние не познаваме историята си до Кубрат, когато например през VI пр. н.е. българското племе Болхики е управлявало баварците. Едва ли не държавна тайна беше, че един от индийските царе се е казвал Кардама, че сред причините да се издигне Китайската стена са българските нашествия през 251 г. пр.н.е. Учените откриват културни паметници, оставени от дедите ни в Румъния, Армения, Грузия, Украйна, Унгария, Италия и т.н., но това безценно богатство се заключва с 9 катинара. Вероятно, за да се крепи мита за Гърция. Но дори малкото, до което имат достъп учените, ни доказва, че не сме били орда, а цивилизация; че земите ни, определени от граф Игнатиев, са исторически наши и Европа ни е много задължена.

[Next]
[Back to Index]