Make your own free website on Tripod.com
 

ЕПИЛОГ
 
 
Когато пристигнах в Казан, за да напиша тази книга, попаднах на празник. Честваха Златната орда. Не всички обаче празнуваха. На един от мостовете с едри букви беше написано: "Ние бяхме, сме и ще бъдем българи!"

Кои са жителите на днешен Татарстан, който е автономна република в рамките на руската федерация? Отговор на този въпрос дава проф. Халиков в книгата си "Кто мы - булгары или татары?" Ето какви доказателства в полза на българската кауза представя г-н Халиков.

В Никоновската летопис, съставена през 1563-1567 г., на много места е отбелязано: "Болгаре - иже ныне глаголются Казанцы". Великият цар Василий III прибавя към титлата си и "Княз български".

В Казанската история, написана през 1562-1564 г., се отбелязват термините: "болгарские рубежи", "болгарские князи", "болгарская земля", "царь Саин болгарский", "болгарская чернь", "грады болгарские, по Волге стояще, Казань и Болгари", "казанци - старыя болгаре".

Известният казански поет от ХVI в. Махмуд углу Мохамедяр прибавил към името си етнонима "ал Булгари". Той писал, че по време на паломническо посещение в Болгар през 1542 г. се вдъхновил и написал поемата "Светлината на сърцето".

През 1523 г. на европейските карти се съхранява названието Велика България.

Дори когато Русия превзема Казанското ханство, казанци продължават да се считат българи и като такива се представят заселилите се в Урал. Сред тях са най-големите руски промишленици Давидови, Строганови и пр.

Видни мислители през ХVIII и ХIХ в. държат на българския си произход: Утиз-Имяни Булгари, Ахметжан Булгари, Шамсетдин Булгари и др.

Татарският историк от ХIХ в. Марджани в книгата си "Сведения, привлеченные для историй Казани и Булгара", потвърждава още веднъж, че тук живеят българи.

През ХIХ в. руският учен П. Кеппен пише в статията си "О волжскик болгар": "Современные казанские татары... вышли... из Булгара".

В началото на ХХ в. М. Худяков допълва: "Казанските татари съвършено отчетливо осъзнават своя произход от българите".

В средата на XIX в. се прави опит да се възстанови историческото име - България. С такъв призив към народа се обръща и мулла Дж. Ваисов. Неговият внук Г. Ваисов основава движението "Булгар-ад-Джадид" (Нов Болгар) и начело на три батальона участва в революцията през 1917 г. Гибелта на Г. Ваисов преустановява начинанието.

Името "татарин" е било непопулярно сред жителите на Казан. Австрийският посланик в Москва Сигмундт Герберштейн посетил през 1520 г. Казан и написал: "... ако ги наречеш турци (татари), те считат това за безчинство".

До каква степен казанци се отвращават от името "татарин" най-доброто доказателство е стихотворението на Махмедар ал Булгари "Туфхаи Мардан" (Доблестта на мъжете):

"Ти си татарин, не знаещ рода си и племето си,
В този свят то си по-лош и от куче.
Ти си нечестив и болен, негодник и безчовечен.
Лицето ти е черно, ти си куче от преизподнята...
Видът ти е противен, взорът зъл,
Отвън и отвътре си с цирей облепен,
пълен си с всякакви сплетни."


В крайна сметка, ако се вгледаме в антропологията на монголците и на живеещите в така наречения Татарстан ще открием неоспоримата разлика.

Разбира се, не е нужно с повод или без повод да натякваме кой какъв трябва да се чувства: нито на казанци, нито на балкарци, нито дори на тези, които са сътворени от същата българославянска смес – македонците. Един ден те ще узнаят истината. По-важното е, че ние не сме сами, че българското племе, разпиляно по широкия свят, е голямо. То трябва да си подаде ръка.

В името на това – по-скоро да настане българският Великден – написах тази книга.

Казан – София, 1993 г.
[Previous]
[Back to Index]