Make your own free website on Tripod.com
 
Част II
Втора Българска държава

3.

* * *

През декември 1518 г. Мохамед Емин умира. Това, което е останало за този владетел, е оскъдно. Поет, политически изгнанник, виден руски военачалник, държавник, русофил, а след това туркофил. Всички тези факти говорят за сложна и противоречива личност. Мохамед Емин безспорно е явление за своето време, защото е имал интуицията да открие политическата и икономическата изгода. Историците рядко споменават, че той се е казвал Мохамед Емин ал Булгари и по всяка вероятност е последният български хан.

След смъртта на монарха се прекъсва династията му, понеже двамата му братя по майката Фатиме Мелик и Худай Кул били отведени заедно с майка си в Русия след свалянето на Али и покръстени. Следователно загубват правото на трона.

Кримският хан Мохамед Гирей пръв издига претенциите си за висшата власт в Казан. Кримските царски синове са отпръск от фамилията на Ул Мохамед. Те са сводни братя на Мохамед Емин по майката Нур Салтан, която след смъртта на хан Ибрахим става жена на кримския хан Менгли Гирей. Синът от този брак – Сахиб Гирей – е готвен от отдавна за високия пост. Но бързата намеса на Русия отлага плановете на кримския хан с 4 години. От 1518 до 1521 г. управлява московското протеже Шах Али. Последният обаче "пренебрегнал и презрял разположението на поданиците към себе си, бил повече предан на московския си господар и повечето се опирал на чуждите, отколкото на своите". Това поражда мощна опозиция и през април 1521 г. Сахиб Гирей влиза в Казан начело на военен отряд. Начинанието се подкрепя от Високата порта. Шах Али се спасява с бягство. Руският отряд в Казан е унищожен, руските търговци – ограбени.

Сахиб Гирей е ловък политик.  Той сключва договор с Литва и войските на двете държави тръгват срещу "общия враг" – Русия. Василий III е принуден да иска мир и отново да плаща данък на Казан, "по устава от древните времена".

Зад тези събития обаче стои Високата порта . Султан Сюлейман използва политическата конюктура в своя полза. Русия е заобиколена от враждебни сили и опитът на Василий III да пробие кордона през 1523 г. е безрезултатен.

През 1524 г. Казанското ханство се признава за васално на Турция, с което се надява, че ще обезпечи мира с Русия. По този повод през лятото на същата година в Москва пристига турският дипломат Скиндер. Той настоява Русия да ратифицира статуквото на Казанското ханство - юрт на султана. Руските дипломати обаче му отвръщат, че Казан е "изначала юрт государя нашего". Руската войска се придвижва в пределите на ханството и поставя условие Сахиб Гирей да отстъпи трона на племенника си Сафа Гирей. Бягството на хана обезсилва договора за васалност с Турция.

През 1525 г. Василий III забранява на търговците си да посетят казанския панаир. Той обявява свой панаир в Нижний Новгород. "Но от подобного перенесения ярмарки, Московия получила столько же невыгоды, как и сами казанцы", коментират този акт историците. Вследствие в Русия се получава дефицит на стоките, които се докарват по Волга от Астрахан, Персия, Армения и общо поскъпване, най-вече поради адекватните мерки на Казан.

Хан Сафа Гирей управлява общо 15 години с прекъсвания през 1524 – 1530, 1535 – 154б и 1546 – 1549 г. и е настроен открито враждебно към Русия.

Москва не закъснява с реакцията си. През 1532 г. тя издига за хан 13-годишния Джан Али. За регент е назначена сестрата на Мохамед Емин Ковгоршад, а дъщерята на ногайския държавник Юсуф Сююмбике е омъжена за малолетния държавник.

Само след три години Джан Али е убит, предшественикът се връща на власт и се жени за Сююмбике.

През 1533 г. умира Василий III. Сахиб Гирей, който е туркофил и управлява Крим, подготвя планове за нападения над Русия. Антимосковските настроения в Казан и Крим се засилват, когато избухва руско-литовската война (1534-1537 г.). Използвайки сложността на ситуацията, Сахиб настоява Русия да се откаже от Поволжието. В писмото си до Иван IV той пише: "Готов съм да живея с теб (в мир) и ти повече няма да искаш данък; но ако дръзнеш да воюваш, то не искаме да видин нито посланниците тим нито пратениците ти; ще стъпим в земята руска и всичко ще превърнем в прах."

За да го подкрепи, Сафа Гирей изпраща отряди през декември 1535 г. и януари 1536 г., които опустошават Нижни Новгород, Муром, Балахни. След години казанци отново разоряват района. Това принуждава руското правителство да построи няколко града край р. Мокша, които първи да посрещнат и отблъснат набезите на Сафа Гирей.

Напрежението достига кулминацията си през 1541 г., когато от Крим към руската земя потегля 70 000 армия от татари, турци, ногайци. В този момент Сафа Гирей би могъл да предостави 30 000 войници и съдбата на Русия да бъде решена.

Обаче русофилската партия създава големи проблеми на хана и той е принуден да се брани от поредната абдикация. Всичко започва оттам, че Сафа Гирей дава огромни привилегии на кримските търговци и феодали за сметка на казанските. В една летопис четем: "На казанските люде сега им е тежко от царя, от много князе (казанските) отне владенията и ди даде на кримци; продава имотите на местни хора, събира пари и ги изпраща в Крим." Кримските татари придобиват с хански указ правото да се разпореждат с умиществото на покойниците: "На когото умре баща му - бащиният доход вземат. А на когото по-големият брат умре, този доход на по-малкият брат не се дава."

* * *

В средата на 40-те години в руско-казанските отношения настъпва обрат: през 1545 г. русофилската партия предизвиква бунт в Казан. В същото време Иван IV тръгва с войски към града. Походът е успешен и на трона отново е Шах Али от русофилската партия. Само след месец Сафа Гирей възстановява властта си и жестоко се разправя с въстаниците. Група казански феодали от Московската партия се спасяват с бягство и Иван IV им дава земи във вътрешността на Русия. Други пък стават висши държавни чиновници.

През 1549 г. Сафа Гирей умира. От света си отива енергичен и ловък политик, който умее да посреща успехите и неуспехите, да печели отново. Завидни качества на политиците от всички времена. Наследява го Утямиш Гирей, роден от брака му с Сююмбике. Но хан Утямиш е малолетен и борбата за престола отново се изостря. Надеждата на татарската партия е в по-големия син на покойния хан - Булюк Гирей, който живее в Крим. Последният потегля към Казан.

Москва изпраща военен поход, начело на който е Шах Али. Татарската партия, разбирайки, че може да загуби властта, възлага на военачалника Кощак временно да оглави държавата. Руският поход е без резултат.

Иван IV решава да смени тактиката. Той разбира, че без солидни дипломати, без сигурен тил при водене на войни Казан няма да бъде превзет. В московския двор се кроят планове за превземането на нови земи. Страната при Иван IV се уголемява петкратно, като сърцето на държавата, която завещава руският монарх, е вече Казан. Ето защо той взема решение да се построи укрепен град на 30 км от столицата на ханството. Той е издигнат край устието на р. Свияга и носи името Свияжинск. Появата на града става по последната дума на тогавашната техника. Под ръководството на строителя Иван Въйродков през зимата на 1551 г. край град Углич са изработени от дърво елементите на крепостните стени, църкви, домове. Направена е пробна сборка, след което са отправени по Волга. На 24 май 1551 г. започва строителството на града. То трае 28 дни.

На дипломатическото поле се появява Петр Тургенев, волжски българин, основател на рода, от който е и писателят Иван Тургенев. Той умело сдържа действията на Кримско-казанската коалиция, ръководена от ногайския държавник Исмаил.

Част от казанските феодали от московската партия бързат към Свияжинск, където вече са ги изпреварили князете от съседните народи.

* * *

Утямиш Гирей скоро пада от власт. Руснаците най-после поставят на власт Шах Али. Малкият хан е отправен на почетно изгнание в Москва. Покръстен е в Христовата вяра и получава името Александър. През 1566 г. е погребан в Архангелския събор на Московския кремъл, където се покоят тленните останики на руската царска фамилия.

Майка му Сююмбике е омъжена за Шах Али, т.е. отново е съпруга на хан. Казанското ханство поема задължението да освободи 10 000 руски военнопленници, които работят тук като роби. Подобна намеса във вътрешните работи на една страна рядко се случва. Но Иван IV иска да даде урок на Турция, която крои свои планове за разгрома на Русия.

След този акт султанът изпраща писмо до ръководителя на татарската коалиция, в което пише: "Ние всички мохамедани трябва да се обединим... В Крим управлява поставеният от мен цар. Както му наредя - така ще постъпи. От Астрахан ме молят да им намеря цар и аз ще го сторя. Киргизите също се обръщат към мен за цар и аз ше им изпратя от Крим. Докато аз изпратя цар и в Казан, ти, Измаил, би ми свършил добра работа, ако окажеш помощ на Казан, изпращайки свои хора..."

В Казан Московската партия лансира нова идея - замяната на ханската институция с губернатор от Москва. Но Шах Али е двуличен и жесток господар. Той се опитва да лавира и да наказва, за да запази властта си. Шах Али мрази ханството, което управлява, мрази столицата Казан, мрази хората. Затова трябва да заплати с последната си абдикация. Бягайки от града, не изпълнява последната заръка на Иван IV да отвори градската порта, за да влезе руският наместник. В този решителен момент лидерите на Московската партия не се осмеляват да отворят вратите на града, нито пък да поканят руския губернатор. Самата промяна ги плаши.

Казанската аристокрация влиза в преговори с ногайците и поканва на трона астраханския принц Едигер.

[Previous] [Next]
[Back to Index]