Част II
Втора Българска държава

1.

Волжска България запазва известна автономност в рамките на Монголската империя. Новата му столица е град Болгар на Волга. Тук е и главната ставка на Батий от 1342 до 1346 г.

Първият български хан след падането на България е Селим. Той управлява страната в размирните години от 1236 до 1240 г. След разгрома на армията на Баян и Джик Селим изпраща огромна контрибуция на татарите и по този начин запазва трона си. Разрешено му е да сече монети. Негов последовател е синът ми Илхам, следващият хан отново е българин - Хасан.

На европейските карти Велика България на Етил продължава да фигурира като суверена държава. Нещо повече: египетските търговци Ибн Батута и ал Калкашанди съобщават в родината си за държавата България и за богатствата й. От техните сведения египетските халифи официално считат, че ханът на Волжка България управлява също Дунавска България и Сърбия.

Руските летописци пишат за отделни български йнязе, например: през 1376 г. "Князете на България са Осан и Магмуд султан." На пръстена на хан Илгам е изрязан печат с името на град Болгар.

Огромният мастодонт - империята на Чингиз хан - не е подминат от историческата орис и той се разлага на отделни княжества. Върху територията на Волжска България е основана Златната орда. Но през 1357 г. хан Джанибек е убит от заговорницн и Ордата на свой ред се разпада. Самопровъзгласили се ханове тръгват с войска да заграбват територии. Булат Тимур нахлува в столицата Болгар, избива местните феодали и се провъзгласява за държавен глава. Но бедите не свършват дотук. Срещу Болгар следват походи през 1382 г., 1391, 1392 г., организирани от хановете. Застават един срещу друг с оголен меч баща срещу син, брат срещу брат. Застават българи срещу българи. Всички те са войници на Аллаха, но по волята на хановете си – войници свои и войници чужди.

Войните изтощават българската държава и тя става лесна плячка на руснаците. Те нахлуват през 1395 и 1400 г. и опожаряват град Болгар. През 1431 г. княз Василий Пъстри опожарава за последен път българската столица. Българите тръгват към Казан. Тук построяват новата столица, която известно време се нарича нов Болгар.

Първите домове са издигнати върху гребена на дългия хълм по който днес минава ул. "Ленин" между Кремъл и Университета. Мястото, където се сливат реките Казанка и Булак, е избрано за строителството на царския дворец.

* * *

Отначало Казан се управлява от местната феодална аристокрация. Разбира се, хановете от Златната орда не крият амбициите си да подчинят града на властта си. Но това се удава на един от последните владетели на Монголската империя Ул Мохамед. С трихилядния си отряд той опустошава руската земя, пленява дори Великият княз Василий II. През есента на 1445 г. войниците му превземат Казан. Хан Алим бек е убит. Скоро завоевателят умира и неговото място заема синът му Махмуд.

Трябва да се отбележи, че инвазията на Ул Мохамед представлява и най-компактното заселване на татари върху земите на България. Естерствено, те скоро се разтварят в огромната българска маса. Следователно, колкото и да се стараят някои учени да докажат днес, че в Татарстан живяят татари - твърденията им се безпочвени. Не бива да се приемат безрезервно и руските източници, защото в Русия наричали неславянските народи с едно обединително име - татари. Казанци пък считали себе си за българи и се обиждали, ако ги нарекат "татари".

* * *

Казан е построен върху плодородна земя. За нейните богатства руският летописец пише: "Место пренарочно и красно велми и скотопажно, и пчелисто, и рыбно, и всякого много угодья, яко не обрести можно другого таков места по всей Русской земле нигде, подобно таково место и крепостию и угодием человеческим, и не земже, еще есть в чужих землях?"

Kazan, izgled ot 1626 g. Казан. Рис. от книгата на Ал. Олеари, 1626 г.
 
 
Плодородните земи изобилстват и затова никой не спира на слабите. Ралата са тежки, железни с палешник или два успредни плуга, подобно на съвременните браздачки. Сеитбооборотът е добре познат, което говори за висока култура на земеделие. Земята се работи две години, а на третата почива. Пролетта полето се разорава, за да се покрие торът със земя. Такъв вид земеделие изисква затваряне на цикъл земя-животновъдство. Ето защо се прилагат методите на интензивно скотовъдство. На първо място се отглеждат коне, крави, овце, кози, волове. Част от конете принадлежат на хана, т.е. военен резерв.

Развитото селско стопанство предполага наситен пазар с продукти. Рибата е в изобилие, и млечните продукти, и зърнените храни. Не искам да изпадам в крайности, но днешният казански пазар е съвсем бледо копие на това, което е съществувало през средновековието.

В горите се въдят диви пчели, а медът и восъкът са сред най-ценените. Добро препитание дава и ловът. По това времен обяче последните бобри напускат пределите на държавата, търсейки спасение в девствените лесове.

Процъфтява риболовът. На казанска територия по Волга ловуват постоянно около 10 000 руски рибари, на които ханството не е в състояние да се опълчи.

* * *

Казанското ханство продължава традициите на българските майстори. Тук се изработват оръжия, дори арбалети, скъпи бижута, кожени изделия. Занаятчиите се обединяват в корпорации, за да се противопоставят на конкуренцията. Занаятчийството, селското стопанство и търговията способстват Казан да се превърне в един от оживените европейски центрове.

В града има два пазара – долен и горен. През тях ежедневно минават по 20 000 коня и още толкова овце. Казанските стоки се спускат по Волга на лодки, средни кораби и кораби със стотици тонове водоизместимост, за да достигнат от страните от Изтока. През зимата кервани от шейни летят по леда към четирите краища на света.

Богатите казански търговци имат вече домове и магазини в големите руски градове. През XVI в. в Москва е построена Татарската слобода, а улиците, водещи към Кремъл, и досега носят татарски имена, например "Балчук", "Арбат" и пр.

На пазарите в ханството се продава тънко изпредена вълна от Изтока, която търговците изнасят дори в Западна Европа, източни лакомства, орехи, ориз от Иран и Индия, нефт от Баку. казанци проникват дори на пазарите в Константинопол. Те плуват по Волга до района на днешен Волгоград, оттам по суша до р. Дон, към Азов и по морския път стигат до крайната цел.

Руските търговци са първи ученици на казанци. От последните те възприемат не само културата на търговията, но дори и някои термини, запазили значението си до днес, например: "магарич" - рушвет, "деньги", "алтън" и пр.

Всяко година в края на май в Казан на Гостиничния остров се провежда мострен панаир. В този ден в Казан пристигат богати търговци от цялата руска земя и "тогуваху великими прагами товарами", пише летописецът.

* * *

През 1505 г. хан Мохамед Емин извършва погром над руската колония търговци. "Изсече в Казан много руски гости, над 15 000 от много градове и много стока взе." Този акт взривява отношенията с Русия, но последната страда най-много, тъй като е затворен пътят й към Азия. Ключът между двата континента все още е у българите.

[Previous] [Next]
[Back to Index]