Make your own free website on Tripod.com
 
Част I
Първа Българска държава

2.

* * *

Ибн Русте пише: "Българите са земеделски народ и отглеждат всякакъв род зърно - пщеница, ечемик, просо". Първи, които забиват рало в тези земи, са те. Българите изсичали горите, опожарявали пъновете и разоравали почвата. За песъчливите почви използват леко рало, а за смолниците - тежък сабан с палешник. Продукцията се запазва в зърнохранилища, изкопани в земята и обгорени.

Българите са превъзходни занаятчии. Произвеждат скъпи ювелирни изделия, великолепни кожени палта. Не един път, когато в столицата пристигали чужди пратеници, скъпите дарове, които носели от страната си, били изработени тук, в България.

Най-големи доходи носи оръжейната промишленост. Коват се саби, мечове, копия, около 20 вида стрели, тъпи за лов (за да не се повреди кожата), двуостри за пробиване на броня, стрели с триъгълно сечение и пр. Колчаните са дървени или кожени, разширени в двата края, с цел да се поместят остриетата, а в горния край да не се повреждат перата. Голямо майсторство изисква изработването на лъковете. Те са високи 150-190 см и са "М"-образни. Сглобени са от две планки от различен дървесен материал, което придав аповече гъвкавост на оръжието. Спояват ги с туткал или ги съшиват с конци от сухожилия. В краищата се монтират приставки от твърдо дърво, за да не се прегризе тетивата.

В областта на керамиката археолозие откриват над 10 вида.

Изделията от кости имат своето място. Оръжейните майстори непрекъснато поръчват нови партиди дръжки за ножове, саби и мечове. От бивниците на мамути произвеждат ювелирни изделия.
 

* * *

Широката гама от артикули предполага постоянен внос и износ. Българите се славели като добри търговци. Те устройват панаири, стоките им са познати в Скандинавия, Индия, Китай, Египет. Писателят географ Ал Масуди пише през 955 г., че най-хубавите палта се продават в Киев и Болгар, а българските кервани постоянно пътуват към Хорезм, возейки кожи на черни лисици, които особено се ценят на персийския пазар.

Дори когато през ХII в. сеченето на дирхеми е преустановено поради изчерпването на златните и сребърните рудници, търговията продължава да процъфтява.

Един от главните източници на суровини са северните народи. Пътешественикът Ал Марвази пише: "Те (северните племена) са народ див, живеят в пещери, нямат сношения с хората, страхуват се от злините им... Българите пътуват при тях, карат им стоки, като дрехи, сол и други вещи... търгуват с народа на йора (вид племе) посредством знаци и тайно, заради дивотията му и страха от хората. Вземат от него превъзходни кожи." [ Фахрутдинов, Р. Г. Очерки по истории Волжской Болгарии. М., Наука, 1984 г., стр. 39]

Пътешественикът описва начина на пазарлъка: когато пристигнели в страната на йора, българи стоварвали стоката и се отдалечавали. Диваците донасяли своите изделия. Ако те решат, че сделката е добра - вземат своето и бизнесът е приключен. Ако пък смятат, че българите са оставили недостатъчно - отдалечават се и търговците добавят.

За да запазят монопола, не пускали диваците да приближават територията на България, а на чуждоземните търговци било забранено да се отдалечават на север.

* * *

Българската държава се управлява от неписани, но не по-малко строги закони от съвременните. Първостепенна роля има данъчното законодателство. "Данъкът към царя се плаща с коне или с друго. От всеки, който се жени, царят взема ездитен кон." [Пак там, стр. 27] Ибн Фадлан допълва: "Царят няма право на посевите. Плащат му всяка година от всеки дом по една кожа от собол... Всеки, който прави сватба, или устройва пир, прави отчисления на царя в зависимост от размера на пира." [Пак там, стр. 27]

Главното попълнение на хазната идва от митата. От чуждестранните стоки монархът има право да избере каквото му е присърце, а от робите по закон му се полага всеки десети.

Най-строго се наказват прелюбодеянията, убийците и крадците. Висшата мярка е привързване на крайниците към четири стълба и разсичане през половината.

В случай на неумишлено убийство виновникът се затваря в дървеу сандък с три хляба и стомна вода. Увисват сандъка на стълбове, докато жертвата не издъхне от жажда и глад.

Никой няма право да се изпикае на пътя, преди да е свалил оръжието си.

Ибн Фадлан е потресен от закона, съгласно който "ако те видят човек, обладаващ подвижен ум и знания, тогав му казват: "Тоя е най-достоен да служи на нашия господ'" Слагат на шията му въже и го обесват на дърво. Не го свалят, докато не се разпадне." Някои учени смятат, че този закон се отнася само за магьосниците, тъй като във Волжка България учените били на почит.

Съгласно семейния кодекс детето не принадлежи на родителите, а на тъста, а когато умре мъжът в къщата – пръв наследник е брат му.

* * *

В България държат на образованието. За писане използват керамични мастилници, пергамент, хартия, кожа, дъски, покрити с восък. В столицата се намира едно от най-големите ислямски училища - медресе, в което се готвят кадри за мюсюлманските държави.

Българските учени написват великолепни трудове по история, астрономия, фармация. Сред тях са Ахмед Булгари, Якуб ибн Нигман, Абу-г-Гала Хамид ибн Идрисе ал Булгари, хасан Булгари и др.

[Previous] [Next]
[Back to Index]