Make your own free website on Tripod.com

Уважаеми читателю,
 

Предстои ти запознанство с едно на пръв потед необикновено четиво, което се нуждае от няколко предварителни коментара. Стотиците издания, наводнили пазара ни, обокновено са с развлекателен характер. И почти винаги при тях липсват няколкото традиционни думи за автора, за творбата, а понякога дори не е споменат и преводачът. От този превод ще се запознаеш със забележителния разказ на арабския писател Ахмад бну Фадлан от началото на Х век и неговото пътешествие до волжските българи. Изминали са точно десет века оттогава, но едва преди стотина години Янус Расмусен и акад. Християн Френ правят достъпни за науката записките на Ибн Фадлан, изпълнени с ярки описания, богат материал, отнасящ се до една далечна епоха, от която до нас са достигнали оскъдни сведения. Постепенно пътеписът на Ибн Фадлан придобива все по-голяма известност. До неотдавна творбата на Ибн фадлан бе достъпна само частично. В действителност на това произведение трябва да му бъде обърнато необходимото внимание, тъй като то е любопитен паметник за своята епоха, представлява жива картина на политическите взаимотношения в халифата, сочи ни и връзката не само с определени страни в Средна Азия, но даже и с покрайнините на културния свят от онази епоха - като с Поволжието например. Книгата на Ибн Фадлан е богата на етнографски наблюдения, които освен всичко останало са и доста разнпобразни. Те се отнасят до редица номадски тюркски народности в Средна Азия, играли са и основна роля в Източна Европа. И накрая творбата му е интересна и от литературна тедна точка. Ще забележиш, драги читателю колко непосредствено ни разказва Ибн Фадлан своите преживявания, колко жив и образен е езикът му, изпъстрен на места с хумор. Ще се убедиш, че Ибн Фадлан съвсем съзнателно се отнася хумористично към дадени ситуации.

С няколко думи ще се спра на същносттта на "записките" на Ибн Фадлан. Пътуването е било организирано по инициатива на волжските българи, които изпратили представители в столицата на халифата с молба да им бъде оказана помощ в тяхната борба против хазарите, притесняващи ги от юг, а също така да им изпрати и учители за укрепване на неотдавна приетия ислям. В състава на споменатото пратеничество бил включен някой си Сусан ар-Руси. Така да се каже, той бил нещо като ръководител. Присъединили са се и още няколко души, сред които е бил и неизвестният Ахмад бну Фадлан, който се изявявал като специалист по църковно право и както ще видим от текста, иска да се представи, че играе главна роля в цялото това пътешествие. Пратениците тръгнали от Багдад на 21 юни 921 и пристигнали при българите на 12 май 922 г. Маршрутът преминавал през Хамадан, Нишапур, Мару (Мерв) и Бухара, където през септември 921 г. Ибн Фадлан се среща с везира на Саманидите и географа ал-Джахайни. След това мисията се движи по Аму Даря до Хорезм (Аралско море), през Уст, Урт и Яик в Поволжието. Датата и картата на обратния път не са достигнали до нас. Много възможно е Ибн Фадлан да е направил и описание на маршрута, по който са се върнали, но за съжаление такова не е открито досега.

Интересен е фактът, че в европейската наука на пътешествието на Ибн Фадлан и на неговата творба най-голямо внимание са обърнали северните страни като Дания и Русия. Дълго време разказите му били известни само частично, по-точно това били извадки, запазени в географския речник на Якут. Едва през 20-те години на ХХ век се осъществява значително обогатяване на материала и то когато е открит мешхедският ръкопис, който дава възможност произведението му да се разглежда цялостно.

Досега не са открити биографични данни за Ибн Фадлан, но нищо не дава основание на учените да се съмняват в истинността на "записката" му. И последният факт, на който ще спра вниманието ти, уважаеми читателю е, че през 1935 г. по разпореждане на Академията на науките на СССР и благодарение на голямото внимание на иранското правителство е направено фотокопие на новооткрития през 1923 г. в гр. Мешхед ръкопис на книгата на Ибн Фадлан. Всички историци имат възможност да се запознаят с този изключително важен документ, който хвърля нова светлина върху изучаване на въпросите, свързани с волжските българи.

Л.-М. Бораджиева

[Next]
[Back to Index]