Make your own free website on Tripod.com
Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България

II. НЕАРАБИ  И  ТЮРКИ

5.

Останахме в Ал-Джурджания известно време. Река Джайхун изцяло замръзна. Дебелината на леда беше 17 педи. Конете, мулетата и камилите, както и колите, можеха да се движат по него, като по пътя той беше твърд и не се помръдваше дори. Такъв си и остана цели 3 месеца. Видяхме страната такава, че си мислехме, че това е само вратата Замхарир [1] - отворила се пред нас, готова да ни погълне. Снегът вали в тази страна само в съпровод на силен вятър. И ако човек от жителите на тази страна направи подарък на приятеля си или иска да му окаже някакво благодеяние, то той ще му каже преди това: "Ела по-добре у нас да си поприказваме на топло, гори чудесен огън." По такъв начин той му оказва своето голямо благодеяние и изразява добрите си чувства към него. Аллах е могъщ и велик и да бъде милостив към тях. Товарът на една кола дърва аттаг [2] струва някакви си 3000 ратла [3], а и теглото тези също 3000 ратла.

У тях няма да се види бедняк или просяк да стои пред някоя врата. Направо влиза в дома на някого и седи пред огъня да се посгрее, след това едва чуто промърморва "ПАКАНД", което на техния език трябваше да означава "хляб". След това му подхвърлят нещо и той си излиза.
 

* * *
 
Удължи се престоят ни в Ал-Джурджания, което ще рече, че ние прекарахме там месеците раджаб, шаабан,  рамадан и шауал [4]. Това дълго чакане там дължахме на студа, на неговата огромна сила. Действително, дочух да говорят, че 12 камили с двама от водачите бяха отишли да търсят дърва за огрев далеч зад някакви си блата, но в суетнята и бързината забравили да вземат със себе си огниво и прахан и те пренощували, без да палят огън. На сутринта, когато се събудили, намерили камилите умрели от студ. Усетих и аз тоя студ, пазарището и улиците бяха напълно опустели до такава степен, че човек дълго можеше да броди с часове из безлюдния град, без да срещне нийде никого. Веднъж излязох от банята и когато влязох в къщата, поглеждайки към брадата си, установих, че на мястото й се намираше една ледена шушулка - трябваше да се доближа да огъня, за да придобие тя предишния си вид. По цял ден стоях посред дома, а в него имаше нещо подобно на юрта, облицовано отвътре с тюркско кече, а аз по средата си правех нещо като гнездо от дрехи и кожи. Понякога от много лежане и от сковаващия студ бузата ми се залепваше за възглавницата. Студът беше неописуем, та дори меховете, покрити с шуба от овчи кожи, през нощта се пукаха. Покриването им въобще не помагаше. Ако не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам. Даже и земята се пукаше, невероятният мраз образуваше огромни оврази по снагата й. Едно древно дърво се пръсна на две. Когато месец шауал на 309 година [5] се преполови, настъпи промяна във времето. Ледът по реката Джайхун започна да се топи и ние почнахме да се стягаме за нашето пътешествие. Купихме тюркски камили, поръчахме да ни направят пътни мехове от камилски кожи за преминаване през реката и с помощта на които щяхме да се отправим към страната на тюрките. Запасихме се за из път с хляб, просо, изсушено и осолено месо за три месеца. Обърнахме се към жителите на страната, чиито гости бяхме и с които се бяхме сприятелили, да ни съдействуват за намиране на дрехи, и то колкото се може в по-голямо количество. Ужасихме се от начинанието им, преувеличиха и прекалиха с приказките си. Когато видяхме стореното, оказа се, че е двойно повече от описаното. За всеки от нас имаше по куртка [6], хафтан [7], шуба, плъстена шапка и на всичкото отгоре бурнус [8]. Като се нахлузи всичко това едно върху друго, оставаха да се виждат само две очи и, разбира се, широките панталони, двойно подплатени. За всеки имаше и по чифт гетри [9], ботуши от кимухт [10]. Над ботушите още едни чизми, така че когато яздехме камилата, не можехме да се помръднем от тежестта на грамадата от дрехи. От нас изостанаха и се отказаха от пътуването факикът, муаллимът и юношите, тръгнали с нас от Багдад, тъй като се уплашиха да влязат в тази страна. Тръгнахме най-подир: аз, посланикът, братът на неговата сестра, учителят и двамата юноши - Такин и Фарес. В деня, в който решихме да се отправим на път, аз им казах: "Хора! С Вас е царският слуга и той познава всичките ви работи и дертове. С Вас е писмото на султана, не се съмнявам, че в него се съобщава за изпращането на 4000 мусайбийски дирхема, които са за него. Вие ще пристигнете при цар чужденец и той ще поиска да му се плати за това." Тогава те отвърна +ойте. Навярно той няма поиска никакво заплащане от наша страна." Предупреждавайки ги, им рекох: "Знам, че той ще поиска от нас да се разплатим с него", но те не се съгласиха с мен.

Работата с екипировката на кервана беше свършена. Наехме и водач по име Фалус - жител на Ал-Джурджания. Помолихме се на Аллах - великия и всемогъщия, и тръгнахме.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Замхарир - част от ада, в която има големи студове.

2. АТТАГ-тамариск - средиземноморски декоративен храст. Изсушени, клоните му бързо се възпламеняват и ярко горят.

3. Ратл - парична единица и мярка за тегло: 1 ратл = 144 дирхема, или 449,29 г.

4. Наименование на месеци по хиджра (мюсюлманския календар).

5. Годината е по хиджра = 921 г.

6. Връхна дреха, подобна на сако.

7. Широко, от груб плат палто.

8. Плъстена шапка и капюшон.

9. Гетри - обувки без подметки, достигащи до коленете.

10. Кимухт - вид черна кожа от кон или магаре.