Make your own free website on Tripod.com
2. СМЕСЕНИ ИЗРАЗИ, В КОИТО ЕДНАТА ЧАСТ Е ОТ АСПАРУХОВИТЕ И КУБЕРОВИ БЪЛГАРИ, А ДРУГАТА – ОТ ПРИОБЩИЛИТЕ СЕ КЪМ ТЯХ СЛАВЯНИ

Шарена писана.

Ситни дребни. Ситен-дребен босилек.

Старо харо. Прати харо на вода и ти иди по него.

Здрав и читав.

Хубаво любаво.

Кац-кац, калинке!

Буере-ведере, покажи си рогата (детско подвикване към охлюв).

Сурва, сурва година!

Леру-леру плетеница (детска игра, записана в ХI в).

Горе осо долу босо!

Наниз телотен (златен наниз) – от др.бълг. телот (злато), аналогично с памирската дума ТИЛО (злато).

Не боре ве, войници от войска! – поздрав при среща с войска.

Същият старинен поздрав се среща и в още два израза:
Не боре те, мой мили татко! Не боре те, сноо Огненице! (БНТ, III, 77). Първата част от тези особени поздрави оставаше дълго неразгадана. Очевидно е, че думата НЕ в тях няма нищо общо със славянското НЕ, но какво значи тя, беше твърде трудно да се установи. Едва когато се запознахме по-отблизо с народите, които обитават днес земите, населявани някога от древните българи, можахме да си обясним смисъла на тези на пръв поглед доста странни изрази. В някои райони на Памир и Хиндукуш думата НЕ означава нов, а думата БОРИ означава щастие, късмет. Подобно значение има коренът БОР и в келтските езици от гойделската група. Поздравите: "Не боре те и не боре ве!" означават следователно "Нов късмет, ново щастие на теб (на вас)!"

Зло и лошо две злини са.

На ти кумице харанията, купих си ведрица!

Айде на бъх!

На бъх лъже!

Бъх не ватам! (не вярвам).

Жими Бога! (бога ми!) – срв. тал. ЖИМИ – мой.

Цигани - черни татули.

Калеш Ангя ханъма не става (от др.бълг. "калеш" – с черни очи, черноока).

Та стегнали сремова кучия!
(от сремова - "писана, красива" и кучия - каруца). Чрез тази дума разбираме какво е означавало името СРЕМ, с което българите са нарекли древния Сирмиум при своето идване на Балканите. На древнобългарски името Срем е означавало очевидно красив, украсен с рисунки и вероятно от същия корен е произлязла и думата сърма - златиста украса на облекло.

"Кале ми е три чекара мермер
и три чекара дървета дъбови"
Нар. песен, БНТ, III, 160 (превод "крепостта ми е три огради мрамор и три огради дървета дъбови."). Думата чекар тук е множествено число от др.бълг. ЧЕК – ограда, употребявана и до днес под най-различни форми в земите, обитавани някога от кавказките българи – като ЧЕГА – преграда, ЧИНГ – защитна стена, дига и др. (ЧРС, 506, 507). От същия корен е и името на една от най-старите български крепости ЧИКА, отбелязана още около 770 г. на гръцки като Тсика и разположена най-вероятно при днешното село ЧЕНГЕ.

"Да ми дадеш дрехи калугерски, да ми дадеш капа калибарка"
из нар. песен "Гюрица войвода", БНТ, III, 189. С думите "капа калибарка" тук е наречена очевидно някаква старинна колобърска шапка. В Източен Кавказ високите мъжки калпаци се наричат и до днес КАПИ, а следователно изразът капа калибарка в от несъмнен древнобългарски произход.

"Армаганда си проводя на сестра кубра чапрази"
нар. песен (БЕР, III, 81). Думата кубра в този израз е от несъмнен източен произход. В Памир и Кавказ тя се среща като женско лично име, поради което e доста вероятно споменатата народна песен да се отнася за жена с името Кубра.

Лосар - засевки.
Част от сватбения ритуал във Валовищко. В Памир ритуалното посипване с брашно се нарича ЛОС, а в земите на някогашните кавказки българи се среща думата ЛОВСА – сея. Двете думи лосар и засевки очевидно са паралелни названия на едно и също понятие. Само че едното - засевки е славянско, а другото - лосар е остатък от езика на Аспаруховите българи. От същия корен като лосар е вероятно и думата ЛОНСУ в диалектния израз АМА ЧЕ СИ ЛОНСУ (ама, че си разсеян).

"Летни, Боже, летни, да се роди просо!" (молитва за дъжд).
Летни в този неясен израз означава "вални, завали" и е от един и същи корен с думата ЛЕТЕШЛИВ – дъжделив, в основата на която стои изчезналото вече понятие ЛЕТЕШ - валеж. В Източен Кавказ се среща думата ЛЕЦ - сипя, давам, която вероятно е от същия корен.

Коня кулеша, коня кулаша, коня кулешана
често срещано название на жълтите коне в народните песни. От думата КУЛ – жълт кон с др.бълг. суфикс -АС, ЕШ като в КАЛЕШ (черноок).

Виж я, що е кукужела (виж я колко е слаба, мършава).
Местен израз в Банско. Същата особена дума КУКУЖЕЛА се съдържа и в прякора на прочутия музикант Йоан Кукузел, за който се предполага, че е от български произход.

КУКУ-МИЖИ – вик при игра на криеница.
В Кавказ се среща думата КХУКХУ - крия, затрупвам (ЧРС, 246). А следоватално изразът КУКУ-МИЖИ значи буквално "крия се, мижай!".

ДИЛМАНО ДИЛБЕРО, кажи ми как са седи пиперо (Нар. песен).
На памирски "дилман" значи сърдечна, а "дилбер" пленяваща сърцето. И двете думи произлизат от корена ДИЛ – сърце.

[Previous] [Next]
[Back to Index]